Book of Common Prayer

61 ^(A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.

^2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.

^3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.

^4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.

^5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.

⁶ Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.

^7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.

⁸ В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.

^9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.

^10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.

^11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.

¹² Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,

^13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.

62 ^(K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.

^2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,

^3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:

⁴ защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.

⁵ Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.

⁶ Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.

^7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,

^8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;

^9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.

^10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.

¹¹ Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.

^12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.

68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.

^2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).

^3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.

⁴ Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).

^5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.

⁶ Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.

⁷ Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,

⁸ защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.

⁹ Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,

^10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;

¹¹ и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;

¹² и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;

^13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.

^14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;

^15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;

¹⁶ да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.

¹⁷ Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;

^18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;

¹⁹ приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.

^20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.

^21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.

^22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.

^23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;

²⁴ да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;

²⁵ излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;

^26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,

^27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.

^28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;

^29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.

³⁰ Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.

³¹ Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,

³² и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.

^33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,

^34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.

^35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;

^36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;

³⁷ потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.

21 ^(A)И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.

^2 (B)Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;

^3 (C)и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;

^4 (D)и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.

⁵ Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.

⁶ И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.

⁷ И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

⁸ Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.

⁹ Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),

^10 (E)и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина ѝ, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.

^11 (F)Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).

^12 (G)Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата ѝ, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;

^13 (H)и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.

¹⁴ Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като ѝ тури на рамо: даде ѝ и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;

¹⁵ водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,

¹⁶ и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

¹⁷ И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и ѝ рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;

^18 (I)стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.

¹⁹ И Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.

²⁰ И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.

^21 (J)Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.

^13 (A)Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята;

¹⁴ защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество.

¹⁵ И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат;

^16 (B)но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

^17 (C)С вяра Авраам, бидейки изкушаван, принесе в жертва Исаака; и тоя, който бе получил обещанията, принесе единородния си,

^18 (D)за когото му бе казано: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“;

¹⁹ защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.

^20 (E)С вяра Исаак благослови Иакова и Исава за онова, що имаше да стане.

^21 (F)С вяра Иаков на умиране благослови всекиго от синовете на Иосифа и „се поклони на върха на жезъла му“.

^22 (G)С вяра Иосиф на умиране спомена за излизането на синовете Израилеви от Египет и поръча за костите си.

⁴¹ Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

^42 (A)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

⁴³ Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

⁴⁴ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

^45 (B)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

^46 (C)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

^49 (D)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

⁵⁰ а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.