Book of Common Prayer
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20 Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26 (A)После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
6 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 (A)Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 (B)са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 (C)а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 (D)Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
22 След това дойде Иисус с учениците Си в земята Иудейска, и там живееше с тях и кръщаваше.
23 А Иоан тъй също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много води; и отиваха там и се кръщаваха;
24 защото Иоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.
26 (A)И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.
27 (B)Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.
28 (C)Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.
29 (D)Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.
30 Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
31 (E)Който иде отгоре, той е над всички; а който е от земята, земен е и като земен говори; Който иде от небето, Той е над всички.
32 (F)И каквото е Той видял и чул, за него и свидетелствува; и никой не приема свидетелството Му.
33 (G)Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.
34 (H)Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
35 (I)Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му.
36 (J)Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.