Book of Common Prayer
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
14 (A)И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,
15 (B)то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),
16 (C)водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.
17 И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.
4 Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:
2 вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,
3 и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.
4 Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,
5 и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,
6 за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: „за какво са тия камъни у вас?“ –
7 (D)ще им кажете: „за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.
5 (A)И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2 (B)и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3 (C)А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4 (D)нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5 (E)Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6 (F)Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
7 и тъй, не ставайте техни съучастници.
8 (G)Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9 (H)защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина –
10 и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11 (I)Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12 Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13 (J)А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14 (K)Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
15 (L)И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри,
16 като скъпите времето, защото дните са лукави.
17 (M)Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия.
18 (N)И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух,
19 (O)като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,
20 (P)като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа,
9 И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.
2 Учениците Му Го попитаха и казваха: Равѝ, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
4 (A)Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 (B)Докле съм в света, светлина съм на света.
6 (C)Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия,
7 (D)и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.
8 А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.
10 Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?
11 Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
12 Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная.
35 Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий?
36 Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?
37 Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.