Book of Common Prayer
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;
13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.
22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
9 (A)И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?
10 (B)Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
11 (C)И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ;
12 след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ).
13 Като(D)чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?
14 (E)Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
15 И Господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и, кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия,
16 (F)а Ииуя, Намесиевия син, помажи за цар над Израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел-Мелоха, помажи за пророк вместо себе си;
17 (G)който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей.
18 (H)Но все пак оставих между израилтяните седем хиляди (мъже); коленете на всички тия не са се препъвали пред Ваала, и устата на всички тия не са го целували.
17 Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
18 бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
19 (A)дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
20 Но вие не тъй познахте Христа,
21 щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
22 (B)да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23 (C)да се обновите с духа на своя ум
24 (D)и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
25 (E)Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.
26 (F)Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;
27 (G)нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а подобре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
29 (H)Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.
30 (I)И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.
31 Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;
32 (J)но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (A)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (B)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.