Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (J)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (K)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (L)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (M)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (N)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (O)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (P)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 (Q)Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
19 (A)И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.
2 (B)А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
3 (C)Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;
4 (D)а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече. Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.
5 И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).
6 Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
7 Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.
8 (E)Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.
4 (A)И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани,
2 с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
3 и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира.
4 (B)Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;
5 един е Господ, една е вярата, едно е кръщението,
6 (C)един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.
7 (D)А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
8 (E)Затова е и казано: „като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците“.
9 А „възкачи се“ що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята?
10 Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.
11 (F)И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители,
12 за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово,
13 (G)докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,
14 та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата,
15 (H)а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос,
16 от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов.
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (A)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (B)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (C)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (D)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.