Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
2 (A)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (B)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (C)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (D)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (E)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (F)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (G)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (H)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
Псалом Давидов. (Преди помазването.)
26 (A)Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3 (B)И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4 (C)Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5 (D)защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7 (E)Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8 (F)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето ти, Господи.
9 (G)Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (H)Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11 (I)Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12 (J)не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13 (K)Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14 (L)Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
13 (A)Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14 (B)А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15 (C)Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
16 (D)Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми.
17 Твоите синове ще побързат към тебе, а твоите разорители и опустошители ще си идат от тебе.
18 (E)Дигни очи и погледни наоколо, – те всички се събират, идат към тебе. Жив съм Аз! – казва Господ, – с всички тях ще се облечеш като с накит и ще се премениш с тях като невеста.
19 Защото твоите развалини, твоите пустини и твоята разорена земя сега ще бъдат твърде тесни за жителите, и ония, които те поглъщаха, ще си отидат от тебе.
20 Децата, които ще имаш, след като си изгубила напрежните, ще ти говорят гласно: „тясно е мястото за мене; отстъпи ми, за да мога да живея“.
21 (F)И ти ще кажеш в сърце си: кой ми ги роди? – аз бях бездетна и безплодна, откарана в плен и отдалечена; прочее, кой ги отхрани? – ето, аз си оставах сама; а те де бяха?
22 (G)Тъй казва Господ Бог: ето, ще дигна ръката Си към народите, и ще издигна знамето Си пред племената, – и ще донесат синовете ти на ръце и дъщерите ти – на рамене.
23 (H)И царе ще бъдат твои хранители, и техните царици ще бъдат твои кърмачки; с лице доземи ще ти се кланят и ще лижат праха от нозете ти, и ще узнаеш, че Аз съм Господ, че ония, които се надяват на Мене, няма да се посрамят.
18 В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2 (A)И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3 и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4 (B)и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
5 и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
6 (C)а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
7 (D)Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
8 (E)Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
9 (F)и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
10 (G)Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
11 (H)Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
12 (I)Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 (B)Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 (C)Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (D)Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (A)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (B)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (C)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
13 (A)И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
14 (B)Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
15 (C)Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
16 (D)И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.