Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден. притеснява ме.
3 Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
4 Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
5 (B)При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
6 Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
7 събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
8 Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
9 У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе – не са ли те в Твоята книга?
10 (C)Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
11 При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
12 (D)На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
13 Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
14 защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми – от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
Псалом.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4 (S)изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5 (T)Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6 (U)Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
7 Аз казах Господу: Ти си Бог мой: чуй, Господи, гласа на моите молби.
8 Господи, Господи, Сило на моето спасение! Ти покри главата ми в деня на битката.
9 (V)Не давай, Господи, що нечестивец желае; не давай сполука на лошия му замисъл: той ще се въз гордее.
10 (W)Нека върху главата на ония, които ме окръжават, падне злото на техните собствени уста.
11 (X)Да паднат върху тях живи въглени; да бъдат хвърлени в огън, в пропаст, та да не станат.
12 (Y)Злоезичният човек няма да се закрепи на земята; злото ще завлече потисника в погибел.
13 (Z)Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
9 (A)Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът.
10 (B)Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго.
11 А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот.
12 (C)Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ.
13 (D)И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви!
14 Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених,
15 (E)тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се!
16 (F)Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си.
17 (G)Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.
6 И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
2 (A)И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
3 А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
4 И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
5 (B)А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
6 И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс[a] жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
7 А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!
8 (C)И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
9 А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
10 (D)и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
11 (E)И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.
12 (F)И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
13 звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;
14 (G)и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;
15 и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,
16 (H)казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца,
17 защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?
31 (A)А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33 и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34 (B)Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35 (C)защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36 гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37 Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38 Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39 Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40 (D)А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41 (E)Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42 защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43 странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44 Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45 Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46 (F)И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.