Book of Common Prayer

Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.

^1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.

^3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.

^4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:

^5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.

^6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.

^7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.

⁸ И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.

⁹ Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.

^10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.

¹¹ Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.

^12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!

^13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.

¹⁴ Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.

8 Такова видение ми откри Господ Бог: ето, кошница с узрели плодове.

^2 (A)И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.

^3 (B)Песните в чертозите през оня ден ще се обърнат на ридание, казва Господ Бог; много трупове ще има, навред ще ги хвърлят мълком.

⁴ Изслушайте това, вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси, –

^5 (C)вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота – да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измамваме с неверни къпони,

^6 (D)да прикупваме неимотни със сребро, и сиромаси за двои обуща, а отсевки от жито да продаваме?

⁷ Кле се Господ в славата на Иакова: наистина няма навеки да забравя нито едно от делата им!

^8 (E)Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки живеещ на нея? Тя цяла ще се развълнува като река, и ще се подига и спуща като реката Египетска.

^9 (F)И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;

^10 (G)ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни – на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост – на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят ѝ ще бъде като тъжовен ден.

^11 (H)Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад – не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.

^12 (I)И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.

^13 (J)В оня ден ще премират от жажда хубавите девици и момци,

^14 (K)които се кълнат в греха самарийски и казват: жив е твоят бог, Дане, и жив е пътят за Вирсавия! – Те ще паднат и вече няма да станат.

^17 (A)Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният

^18 (B)и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.

¹⁹ И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.

^20 (C)Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.

2 ^(D)На ангела на ефеската църква напиши: тъй казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи посред седемте златни светилника:

^2 (E)зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да търпиш лошите; зная, че си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжци;

^3 (F)че си претърпял и имаш търпение, че за името Ми си се трудил и не си се уморил.

⁴ Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов.

^5 (G)Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, скоро ще ти дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

⁶ Но ти имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.

^7 (H)Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай.

23 Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си

² и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,

³ затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:

^4 (A)връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;

^5 (B)и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища^[a] и правят големи полите на дрехите си;

^6 (C)обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,

⁷ и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!

^8 (D)А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;

^9 (E)и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;

¹⁰ и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.

¹¹ Но по-големият между вас да ви бъде слуга;

^12 (F)защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.