Book of Common Prayer
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
3 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.
2 И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.
3 Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;
4 той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;
5 той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.
6 И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.
7 Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;
8 премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;
9 прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.
10 Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария – многобройна войска, за да воюва против Израиля.
11 Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.
12 И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.
13 И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,
14 и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.
15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.
16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,
17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.
18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика – мнозина ли да спаси, или малцина;
19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.
20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;
21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони.
22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.
23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.
24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.
7 А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,
8 и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.
9 (A)Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;
10 (B)а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.
11 (C)И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.
12 (D)След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
13 Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;
14 (E)а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.
15 И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.
17 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5 (B)Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
10 (C)А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
11 Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;
12 но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.