Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82 Песен. Псалом Асафов.
2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.
14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
73 (A)И заживяха в градовете си свещеници и левити, и вратари и певци, и народ и нетинеи, и цял Израил.
8 (B)Когато настана седмият месец, и синовете Израилеви живееха по градовете си, събра се целият народ като един човек на стъгдата, що е пред Водни порти, и казаха на книжник Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе дал на Израиля.
2 (C)И свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които можеха да разбират, в първия ден на седмия месец;
3 (D)и чете от него на стъгдата, що е пред Водни порти, от съмване до пладне, пред мъжете, жените и всички, които можеха да разбират; и ушите на всички люде бяха насочени към книгата на закона.
5 Отвори Ездра книгата пред очите на целия народ, защото той стоеше по-високо от целия народ. А когато я отвори, целият народ стана.
6 (A)Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, – като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа.
7 Иисус, Ванаия, Шеревия, Иамин, Акув, Шавтай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Иозавад, Ханан, Фелаия и левитите обясняваха народу закона, а народът стоеше по местата си.
8 И четяха разборно от книгите, от закона Божий, и прибавяха тълкуване, и народът разбираше прочетеното.
9 (B)Тогава Неемия, който е и Тиршата, и книжник Ездра, свещеник, и левитите, които учеха народа, казаха на целия народ: тоя ден е свет пред Господа, вашия Бог; не тъжете и не плачете, – защото целият народ плачеше, слушайки думите на закона.
10 (C)И каза им: идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и провождайте дялове на ония, които нямат приготвено, защото тоя ден е свет пред нашия Господ. Не тъжете, защото радостта пред Господа е подкрепа за вас.
11 И левитите утешаваха целия народ, думайки: престанете, защото тоя ден е свет, не тъжете.
12 И отиде целият народ да яде и да пие и да провожда дялове и да празнува с голямо веселие, защото разбраха думите, що им казаха.
13 На другия ден се събраха отценачалниците от цял народ, свещениците и левитите при книжник Ездра, за да им обясни думите на закона.
14 (D)И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници.
15 Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.
16 Отиде народът и донесоха, та си направиха сенници, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремови порти.
17 Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи сенници и живееха в сенници. От дните на Иисуса, син Навинов, та до тоя ден не бяха правили тъй синовете Израилеви. Радостта беше твърде голяма.
18 (E)И четяха в книгата на закона Божий всеки ден, от първия ден до последния. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден – следпразненството по устава.
21 (A)Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече;
22 (B)глас от гуслари, певци, свирачи на пищелки и тръбачи няма вече да се чуе в тебе; никакъв художник на какво и да е изкуство няма вече да се намери в тебе; шум от воденичен камък няма вече да се чуе в тебе;
23 (C)светлина от светило няма вече да се появи в тебе, и глас на младоженец и невеста няма вече да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха велможи на земята, защото чрез твоите магии се заблудиха всички народи.
24 (D)И в него биде намерена кръв на пророци, светии и на всички избити на земята.
29 Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30 (A)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31 тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32 (B)А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33 И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34 Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35 Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.