Book of Common Prayer
70 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (X)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
74 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.
2 (A)Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.
3 „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.
4 (B)Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“
5 Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,
6 не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,
7 защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,
8 (C)но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;
9 (D)защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.
10 Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,
11 (E)ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.
7 (A)След тия събития, в царуването на Артаксеркса, цар персийски, Ездра – син на Сераия, син на Азария, син на Хелкия,
2 син на Шалума, син на Садока, син на Ахитува,
3 (B)син на Амария, син на Азария, син на Мараиота,
4 син на Захария, син на Узия, син на Букия,
5 син на Авишуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеник Аарона, –
6 този Ездра излезе от Вавилон. Той беше книжник и знаеше закона Моисеев, даден от Господа, Бога Израилев. Царят му даде всичко по желанието му, защото ръката на Господа, неговия Бог, беше над него.
7 С него отидоха в Иерусалим и някои синове Израилеви, и свещеници, и левити, и певци, и вратари, и нетинеи в седмата година на цар Артаксеркса.
8 Той дойде в Иерусалим на петия месец, в седмата година на царя.
9 Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Иерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него,
10 (C)защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.
11 Ето съдържанието на писмото, което цар Артаксеркс даде на Ездра, свещеник и книжник, който учеше в Израиля на заповедите Господни и на законите Му:
12 Артаксеркс, цар на царете, до Ездра свещеника, съвършения учител по закона на небесния Бог и прочее.
13 Дадох заповед, щото в царството ми всеки от народа Израилев и от неговите свещеници и левити, който желае да иде в Иерусалим, да тръгне с тебе.
14 Понеже се пращаш от царя и от седемте му съветници, да разгледаш Иудея и Иерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
15 (D)и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му пожертвуваха на Бога Израилев, Чието жилище е в Иерусалим,
16 и всичкото сребро и злато, което ще събереш по цялата област Вавилонска, заедно с доброволните приноси от народа и свещениците, които пожертвуват за дома на своя Бог, който е в Иерусалим, –
17 то веднага купи за тия пари волове, овни, агнета и хлебни приноси към тях, и възлияния за тях, и ги принеси върху жертвеника в дома на вашия Бог в Иерусалим.
18 А каквото ти и братята ти намерите за добре да направите от останалото сребро и злато, по волята на вашия Бог правете.
19 Съдовете пък, които ти се дадоха за служби в дома на твоя Бог, сложи пред Бога Иерусалимски.
20 (E)И друго, що е потребно за дома на твоя Бог, каквото признаваш за нужно, давай от дома на царските съкровища.
21 И аз, цар Артаксеркс, давам заповед до всички ковчежници, които са отвъд реката: всичко, що поиска от вас Ездра, свещеник и учител по закона на Бога небесни, незабавно давайте:
22 сребро до сто таланта, пшеница до сто кора, вино до сто бата и пак до сто бата дървено масло, а сол – без да се определя количеството.
23 Всичко, що е заповядано от Бога небесни, трябва да се върши грижливо за Неговия дом, (гледайте, да не протегне някой ръка върху дома на Бога небесни) за да не падне гневът Му върху царството, царя и синовете му.
24 Казваме ви да знаете, че на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинеите и служещите при тоя дом Божий не бива да се налага ни данък, ни берия, ни мито.
25 (F)А ти, Ездра, според мъдростта на твоя Бог, която е в ръката ти, постави управители и съдии, за да съдят целия народ отвъд реката, – всички, които знаят законите на твоя Бог, а които не знаят, учете ги.
26 А който не изпълнява закона на твоя Бог и закона царски, той незабавно да се осъжда, било на смърт, било на заточение, било на парична глоба, или на затвор в тъмница.
14 (A)След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.
2 (B)И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си
3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.
4 (C)Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,
5 (D)и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.
6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;
7 (E)той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.
8 (F)И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.
9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
10 (G)той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.
11 (H)Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.
12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.
13 (I)И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.
14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.