Book of Common Prayer
Царят на славата
24 (A)Давидов псалом.
Господня е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея;
2 (B)защото Той я е основал върху моретата
и затвърдил върху водите.
3 (C)Кой ще се изкачи на хълма Господен?
И кой ще застане на Неговото свято място?
4 (D)Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,
който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа
и правда от Бога на спасението си.
6 (E)Това е поколението на онези, които Го дирят;
онези, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села.)
7 (F)Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Този Цар на славата?
Господ, могъщият и силният,
Господ, силният в бой.
9 Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.
10 Кой е Този Цар на славата?
Господ на Силите,
Той е Царят на славата. (Села.)
Божието величие в природата
29 (A)Давидов псалом.
Отдайте на Господа, вие, синове на силите,
отдайте на Господа слава и могъщество.
2 (B)Отдайте на Господа дължимата на името Му слава;
поклонете се на Господа в свята премяна.
3 (C)Гласът Господен е над водите;
Бог на славата гърми;
Господ гърми над големите води,
4 гласът Господен е силен;
гласът Господен е величествен.
5 (D)Гласът Господен троши кедри.
Да! Господ троши ливанските кедри
6 (E)и ги прави да скачат като теле,
Ливан и Сирион – като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнени пламъци.
8 (F)Гласът Господен разтърсва пустинята;
Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 (G)Гласът Господен прави да раждат кошутите
и оголва горите;
а в храма Му всеки възгласява: Слава!
10 (H)Господ седна като Цар над Потопа.
Да! Господ седи като Цар до века.
11 (I)Господ ще даде сила на народа Си;
Господ ще благослови народа Си с мир.
Божията слава и човешкото достойнство
8 (A)За първия певец, на гетския инструмент. Давидов псалом.
Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;
Ти си поставил славата Си над небесата.
2 (B)От устата на младенците и кърмачетата
приготвил си хвала да засрамиш противниците Си,
за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 (C)Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които Ти си отредил,
4 (D)си казвам: Какво е човек, за да го помниш?
Или човешки син, за да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите[a]
и със слава и чест си го увенчал.
6 (E)Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под краката му –
7 всичките овце и говеда,
още и животните на полето,
8 въздушните птици, морските риби
и всичко, което минава през морските пътища.
9 (F)Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
Копнеж по Божия дом
84 (A)За първия певец, на гетския инструмент[a], псалом за Кореевите потомци.
Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите!
2 (B)Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни;
сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, Господи на Силите,
царю мой и Боже мой.
4 (C)Блажени онези, които живеят в Твоя дом;
те винаги ще Те хвалят. (Села.)
5 Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе,
в чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 (D)Когато минават през долината на плача,
те я превръщат в място на извори;
и есенният дъжд я покрива с благословения.
7 (E)Те преминават от сила в сила;
всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 (F)Господи, Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов. (Села.)
9 Боже, щите наш, виж
и погледни лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11 (G)Защото Господ Бог е слънце и щит;
Господ ще даде благодат и слава;
няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 (H)Господи на Силите,
блажен онзи човек, който уповава на Тебе.
Неемия решава възникналите проблеми
5 (A)По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.
2 Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.
3 А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.
4 Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.
5 (B)Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца – като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.
6 И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.
7 (C)Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
8 (D)Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.
9 (E)Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?
10 Също и аз – братята ми и слугите ми – сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.
11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.
12 (F)Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.
13 (G)Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.
14 (H)А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата[a] на областен управител.
15 (I)А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
16 Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.
17 (J)При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.
18 (K)А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.
19 (L)Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.
Възкресяването на Евтих
7 (A)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (B)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (C)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
22 (A)Каза още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще обличате.
23 Защото животът[a] е повече от храната и тялото – от облеклото.
24 (B)Наблюдавайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
26 И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за друго?
27 Гледайте полските лилии как растат; не се трудят, нито предат; но ви казвам, дори Соломон в цялата си слава не се е обличал, както една от тях.
28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!
29 И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете и не се съмнявайте;
30 защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.
31 (C)Но търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.