Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
108 Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (J)Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
14 Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
15 (K)нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
16 (L)Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му – към техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
18 Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
19 (M)Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
20 (N)Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
21 (O)Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
22 (P)Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
23 (Q)Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
21 (A)Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.
22 Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!
23 (B)Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;
24 (C)изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.
25 (D)Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре обръщайки в купища развалини?
26 (E)И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.
27 Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.
28 (F)За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
29 (G)И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина – самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
30 И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,
31 (H)защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това.
32 Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.
33 По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.
34 (I)Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.
35 (J)И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето – все мъртви тела.
36 Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.
10 (A)Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна;
4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5 (D)Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6 (E)А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7 (F)Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.
8 (G)Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9 (H)Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10 (I)Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 (J)Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12 (K)Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13 (L)Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19 (A)Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22 (B)Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 (C)И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24 И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
26 А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
27 А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.