Book of Common Prayer
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (B)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (C)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (D)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (E)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (F)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (G)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (H)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
1-2 (A)Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 (B)Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 (C)Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 (D)Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7 (E)Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 (F)Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 (G)Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 (H)Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 (I)Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 (J)И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 (K)И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 (L)Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
15 (M)в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 (N)Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
13 (A)И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.
2 (B)И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.
3 (C)И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.
4 Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.
5 И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.
6 (D)И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.
7 Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.
8 (E)Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,
9 защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.
10 И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.
1 Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:
2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3 (A)Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
4 (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)
5 именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,
6 (B)като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,
7 както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.
8 Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.
9 И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,
10 (C)за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,
11 (D)изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.
40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
42 (A)И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –
43 (B)дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47 (C)А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.