Book of Common Prayer
Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (A)Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
4 Господи, чуй рано гласа ми, – на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
5 (C)защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
6 (D)нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
7 (E)Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
8 Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
9 Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
10 (F)Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им – отворен гроб, с езика си лъстят.
11 Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
12 И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (G)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (H)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (I)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (J)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (K)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
10 (A)На Господа се уповавам; как тогава казвате на душата ми: „отлети на вашата планина като птица“?
2 Защото ето, нечестивците изопнаха лък, туриха стрелата си на тетивата, за да стрелят в тъмно върху правите по сърце.
3 Когато са разрушени основите, какво ще стори праведникът?
4 (B)Господ е в светия Свой храм, Господ има престола Си на небесата; очите Му гледат (към бедния); веждите Му изпитват човешките синове.
5 Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивеца и насилника.
6 (C)Върху нечестивците ще излее Той като дъжд разпалени въглени, огън и жупел; и палещ вятър е техният дял от чашата,
7 защото Господ е праведен, – обича правда; лицето Му гледа праведника.
Началнику на хора. На осмострунно. Псалом Давидов.
1-2 (D)Спаси (ме), Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки.
3 (E)Лъжа говори всеки на ближния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сърце.
4 (F)Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език,
5 (G)ония, които думат: „с езика си ще надвием; устата ни са с нас, кой ни е господар?“
6 Заради страданията на сиромасите и охканията на бедните ще се дигна сега, казва Господ, ще туря в безопасност оногова, когото искат да уловят.
7 (H)Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено.
8 Ти, Господи, ще ги запазиш и ще ги завардиш от този род навеки.
9 Навред ходят нечестивци, когато нищожните измежду синовете човешки се издигат.
38 (A)Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.
39 (B)И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!
40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.
41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?
42 (C)Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.
43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;
44 (D)и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;
45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.
46 И Соломон вече седна на царския престол.
47 (E)А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си
48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.
49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
50 (F)Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
51 (G)И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.
52 (H)И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.
53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
2 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:
2 (I)ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен
3 (J)и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,
4 (K)та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.
24 (A)Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
25 А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.
26 (B)Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.
28 Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.
29 (C)А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз – но без тия окови.
30 Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях
31 и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.
27 Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк.
2 (D)Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (E)На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им.
4 Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни,
5 и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7 И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона.
8 И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея.
28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
30 (A)Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
33 (B)Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.