Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
Псалом Давидов.
2 (G)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (H)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (I)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (J)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (K)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (L)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (M)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (N)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома.
3 (O)Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
2 мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
3 Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
4 (P)С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
5 Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
6 Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
7 (Q)Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
8 (R)От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Давидов.
1-2 (S)Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда! В утеснение Ти ми даваше простор. Помилуй ме и чуй молитвата ми.
3 (T)Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание? докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4 Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия; Господ чува, кога викам към Него.
5 (U)Като се гневите, не съгрешавайте: размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6 (V)Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7 (W)Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8 Ти изпълни сърцето ми с веселие, откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
9 (X)Спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Плачевна песен, която Давид изпя Господу по делото на Хуса, от Вениаминово коляно.
1-2 Господи, Боже мой! на Тебе се уповавам, спаси ме от всички мои гонители и ме избави;
3 да не изтръгне врагът като лъв душата ми и да я не разкъса, кога няма избавител (нито спасител).
4 (A)Господи, Боже мой! ако аз съм направил нещо, ако има неправда в ръцете ми,
5 (B)ако съм отплащал със зло ономува, който е бил в мир с мене, аз, който съм избавял дори оногова, който без причина ми е станал враг, –
6 нека врагът погне душата ми и я настигне, нека стъпче в земята живота ми, и славата ми да хвърли в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си, дигни се против бесненията на враговете ми, пробуди се заради мене за в съда, който си заповядал, –
8 множество народи ще застанат около Тебе; издигни се високо над тях.
9 (C)Господ ще съди народите. Съди ме, Господи, по правдата ми и по непорочността, що е в мене.
10 (D)Да престане злобата на нечестивите, а праведника подкрепи, защото Ти изпитваш сърца и утроби, праведний Боже!
11 Моят щит е в Бога, Който спасява правите по сърце.
12 Бог е съдия праведен (крепък и дълготърпелив,) и Бог, Който всеки ден строго изисква;
13 (E)ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва,
14 приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи.
15 (F)Ето, нечестивият зачена неправда, носи злоба и роди си лъжа.
16 (G)Ров изрови, изкопа го дълбоко и падна в ямата, която приготви;
17 (H)злобата му ще се обърне върху неговата глава, и злодейството му ще падне върху темето му.
18 Ще славя Господа по Неговата правда и ще възпявам името на Господа Всевишни.
5 (A)Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
6 (B)Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
7 (C)И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
8 (D)Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
9 (E)И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
11 (F)Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
13 (G)Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?
14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?
17 (H)Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.
18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.
20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.
21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.
22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.
23 (I)Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
25 (J)Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!
26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.
27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?
28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.
29 (K)Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!
30 (L)Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.
31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!
26 Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
2 честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,
3 а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.
4 Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи;
5 (A)те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелствуват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;
6 (B)а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,
7 което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.
8 Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?
9 Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;
10 (C)това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
11 и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
12 С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
13 (D)посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.
14 Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
15 Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,
17 като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,
18 (E)да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.
19 Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,
20 (F)но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 (G)Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.
22 Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане,
23 (H)именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.
14 (A)А кога видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
21 (B)Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте.
22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
24 (C)Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 (D)Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.