Book of Common Prayer
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
(Давидова хвала.)
144 (A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
10 Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
104 (A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –
14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“
16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.
26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
23 (A)Ето последните Давидови думи, речта на Иесеевия син Давида, речта на оня мъж, който е високо поставен, на помазаника на Бога Иаковов и на сладкия певец Израилев:
2 (B)Дух Господен говори в мене, и словото Му е на езика ми.
3 (C)Каза Бог Израилев, говори за мене скалата Израилева: оня, който господарува над людете, ще бъде праведен, като господарува с Божи страх.
4 (D)И както сутрин на разсъмване, при изгрев-слънце на безоблачно небе, от греенето след дъжд и израства из земята трева,
5 (E)тъй е и с моя дом у Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. Тъй изхожда от Него всичкото ми спасение и всичкото ми желание.
6 (F)А нечестивите ще бъдат като изхвърлено тръне, което не хващат с ръка;
7 (G)но който се докосва до него, въоръжава се с желязо или с дърво от копие, и на мястото в огън го изгарят.
13 (A)Тия трима главни измежду трийсетте воеводи отидоха и влязоха по жетва при Давида в Одоламската пещера, когато филистимските тълпи стояха в долината на рефаимци.
14 (B)Тогава Давид беше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем.
15 (C)Давид поиска да пие и каза: кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите?
16 Тогава тия трима юнаци се промъкнаха през филистимския стан, извадиха вода от Витлеемския кладенец, що е при портите, и взеха та донесоха на Давида. Но той не рачи да я пие, а я изля за слава Господу
17 (D)и каза: да ме пази Господ да сторя това! Не е ли това кръв на людете, които ходиха, с опасност за живота си? И не рачѝ да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци!
13 След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста.
14 И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови,
15 (A)за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека;
18 обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз;
19 (B)те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това?
21 Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря.
22 Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш.
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла.
24 (C)И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 (D)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему.
26 Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него.
13 (A)И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
2 (B)Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
5 (C)Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
9 (D)Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
11 (E)Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светии.
12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.