Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
120 (A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (E)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (F)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (G)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (H)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (I)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (J)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (K)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (L)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (M)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (N)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (O)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
124 (P)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 (Q)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 (R)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 (S)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
Песен на възлизане.
125 (T)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“
3 (U)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 (V)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 (W)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (X)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (Y)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (Z)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Песен на възлизане.
127 (AA)Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 (AB)Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 (AC)Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза:
4 (AD)тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 (AE)Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
6 (AF)ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
9 (A)Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.
10 Някой си видя това и обади на Иоава, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.
11 Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.
12 И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;
13 и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.
14 Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.
15 Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.
16 И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.
17 (B)И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.
18 (C)Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича „Авесаломов паметник“.
12 А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.
13 Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.
15 Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.
16 Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.
17 А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?
20 А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.
21 Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.
22 Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.
23 След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;
24 пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
27 (A)И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
12 (B)И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 (C)А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
7 (D)Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 (E)И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
10 (F)Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?
12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.