Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суша,
34 (B)плодородна земя – в солена пустота
поради нечестието на жителите ѝ.
35 (C)Превръща пустиня във водни езера
и суха земя – във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене
37 и да сеят ниви и садят лозя,
и да си добиват изобилни плодове.
38 (D)Той ги и благославя, така че те много се умножават,
и не дава да намалява добитъкът им.
39 (E)Но пак те се снишават и се смиряват
от угнетение, бедствие и тъга.
40 (F)Той излива презрение върху князете
и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;
41 (G)а бедния поставя нависоко от неволя
и му дава деца като стадо.
42 (H)Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 (I)Който е мъдър, нека внимава в това;
и нека размишляват хората за Господните милости.
Бог избавя Своите възлюбени
108 (J)Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.
2 (K)Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.
5 (L)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,
6 (M)за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.
7 Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 (N)мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.
10 (O)Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.
13 (P)Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Възхвала на всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 (B)Хвалете Господа с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.
3 (C)Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 (D)Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието Господне.
6 (E)Чрез словото на Господа станаха небесата
и чрез диханието на устата Му – цялото им множество.
7 (F)Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 (G)Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.
10 (H)Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 (I)Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 (J)Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство.
13 (K)Господ гледа от небето,
наблюдава всички човешки синове;
14 от местообиталището Си
гледа всички земни жители –
15 (L)Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им дела.
16 (M)Никой цар не се избавя чрез многобройна войска,
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
17 (N)Безполезен е конят за избавление
и чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 (O)Ето, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него,
върху онези, които се надяват на Неговата милост,
19 (P)за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.
20 (Q)Душата ни чака Господа;
Той е помощ наша и щит наш.
21 (R)Защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас,
както сме се надявали на Тебе.
Управлението на Авесалом в Йерусалим
16 (A)Когато Давид беше превалил върха на хълма, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто наниза летни плодове и един мях с вино.
2 (B)Царят попита Сива: Защо носиш това? А Сива отвърна: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябовете и летните плодове – за да ги ядат момците, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.
3 (C)Тогава царят каза: Къде е синът на господаря ти? Сива му отговори: Остана в Йерусалим, защото си каза: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
4 (D)Царят каза на Сива: Твой е целият Мемфивостеев имот. И Сива каза: Кланям ти се. Нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.
5 (E)А когато цар Давид стигна във Ваурим, оттам излезе един човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син. И като излезе, вървеше и проклинаше.
6 И хвърляше камъни върху Давид и върху всичките му слуги. А целият народ и всички силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
7 (F)Семей, като проклинаше, говореше така: Излез, излез, убиецо и беззаконнико!
8 (G)Господ докара върху тебе цялата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари. Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом. Ето те в нещастието ти, защото си убиец.
9 (H)Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Позволи ми да мина отсреща и да му отсека главата.
10 (I)А царят отговори: Какво общо има между мен и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой може да му каже: Защо правиш така?
11 (J)Давид каза още на Ависей и на всичките си слуги: Синът ми, който е излязъл от чреслата ми, търси да отнеме живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека проклина, защото Господ му е заповядал.
12 (K)Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и проклинаше, като вървеше, хвърляше върху него камъни и прах.
14 А царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени и си починаха там.
15 (L)В това време Авесалом и целият народ, т. е. Израилевите мъже, дойдоха в Йерусалим, и Ахитофел дойде с него.
16 (M)И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!
17 (N)А Авесалом го попита: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?
18 Хусай отвърна на Авесалом: Не, а когото Господ и този народ, и всички Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
19 (O)При това на кого ще бъде служенето ми? Не е ли на сина на приятеля ми? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте ми съвет какво да правим.
21 (P)И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата. Като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с теб.
22 (Q)И така, поставиха шатъра за Авесалом върху покрива на къщата, а Авесалом влезе при бащините си наложници пред очите на целия Израил.
23 (R)А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, беше смятан все едно някой търсеше съвет от слово на Бога; за такъв се смяташе всеки Ахитофелов съвет и от Давид, и от Авесалом.
17 (A)И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом
18 (B)и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.
19 (C)А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;
20 (D)и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.
21 (E)Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците.
Разговор с римския военачалник
22 (F)До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.
25 (G)И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[a]!
27 Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.
29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Тържественото влизане на Исус в Йерусалим
11 (A)И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.
4 И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.
7 (B)И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.
8 (C)И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата[a].
9 (D)И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!
10 (E)Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!
11 (F)И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.