Book of Common Prayer
Молитва на страдащия
102 (A)Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа.
Господи, послушай молитвата ми
и викът ми нека стигне до Тебе.
2 (B)Не скривай лицето Си от мене;
в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене;
в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 (C)Защото дните ми изчезват като дим
и костите ми изгарят като в пещ.
4 (D)Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева,
защото забравям да ям хляба си.
5 (E)Поради гласа на охкането ми
костите ми се прилепват за кожата ми.
6 (F)Приличам на пеликан в пустиня,
станал съм като бухал в развалини.
7 (G)Лишен от сън, станал съм като врабче,
усамотено на покрива на къщата.
8 (H)Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;
онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.
9 (I)Защото ядох пепел като хляб
и смесих питието си със сълзи
10 (J)поради негодуването Ти и гнева Ти;
защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.
11 (K)Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.
12 (L)Но Ти, Господи, довека седиш Цар
и споменът Ти е от род в род.
13 (M)Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион;
защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.
14 (N)Защото слугите Ти копнеят за камъните му
и милеят за пръстта му.
15 (O)И така, народите ще се боят от името Господне
и всички земни царе – от славата Ти.
16 (P)Защото Господ е съградил Сион,
Той се е явил в славата Си,
17 (Q)Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените
и не е презрял молбата им.
18 (R)Това ще се напише за бъдещото поколение;
и народ, който ще бъде създаден, ще хвали Господа.
19 (S)Защото Той надникна от Своята свята висота,
от небето Господ погледна към земята,
20 (T)за да чуе въздишките на затворените,
да освободи осъдените на смърт[a];
21 (U)за да възвестят името на Господа в Сион
и хвалата Му – в Йерусалим,
22 когато се съберат заедно племената и царствата,
за да слугуват на Господа.
23 (V)Той намали силата ми сред пътя;
съкрати дните ми.
24 (W)Аз казах: Да не ме грабнеш,
Боже мой, в половината на дните ми;
Твоите години са от родове в родове.
25 (X)Отдавна Ти, Господи, си основал земята
и дело на Твоите ръце са небесата.
26 (Y)Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха;
като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
27 (Z)Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.
28 (AA)Синовете на слугите Ти ще се установят
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Възхвала на Божията добрина
107 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Така нека говорят изкупените от Господа,
които Той изкупи от ръката на противника,
3 (C)като ги събра от страните –
от изток и от запад, от север и от юг[a].
4 (D)Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път,
без да намират населен град,
5 гладни и жадни,
душата им примираше в тях.
6 (E)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им
7 (F)и ги заведе през прав път,
за да достигнат в населен град.
8 (G)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
9 (H)защото насища жадна душа
и гладна душа изпълва с блага.
10 (I)Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
вързани със скръб и с окови,
11 (J)защото се разбунтуваха против Божиите слова
и презряха съвета на Всевишния.
12 (K)Затова смири сърцето им с труд;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 (L)Тогава извикаха към Господа в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;
14 (M)изведе ги от тъмнината и мрачната сянка
и разкъса оковите им.
15 (N)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
16 (O)защото разби медните порти
и железните лостове сломи.
17 (P)А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.
18 (Q)Душата им се гнуси от всяко ястие,
а те се приближават до портите на смъртта.
19 (R)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги избавя от утесненията им.
20 (S)Изпраща словото Си и ги изцелява,
и ги отървава от ямите, в които лежат.
21 (T)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
22 (U)и нека принасят жертви на хвала
и радостно да възвестяват делата Му.
23 Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,
24 те виждат делата на Господа
и чудесата Му в дълбочините,
25 (V)защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,
26 (W)те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.
28 (X)Тогава викат към Господа в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;
29 (Y)превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.
30 Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.
31 (Z)Да славословят Господа за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;
32 (AA)нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
19 (A)Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си.
20 (B)Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб!
21 (C)А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти.
22 Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.
23 (D)А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята.
24 (E)Дойде и Садок и заедно с него – всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег (при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града.
25 (F)Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му.
26 (G)Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.
27 (H)Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина – твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан.
28 (I)Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя.
29 И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.
30 (J)А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.
31 (K)Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.
32 (L)И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си.
33 (M)Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест,
34 (N)но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе, тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел.
35 (O)Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар.
36 (P)Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете.
37 (Q)И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.
37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?
38 (A)Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 (B)А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
40 (C)И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:
Защитното слово на Павел
22 (D)Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)
3 (E)Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 (F)и гонех до смърт последователите на това учение[a], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;
5 (G)както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.
6 (H)И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 (I)А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.
11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12 (J)И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,
13 дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.
14 (K)А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;
15 (L)защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.
16 (M)И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
Изцеляването на слепия Вартимей
46 (A)Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус.
51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна.
52 (B)А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.