Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
78 (A)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
2 (B)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
3 (C)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 (E)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 (F)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 (G)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 (H)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 (I)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 (J)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 (K)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
18 И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи!
19 (A)И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи!
20 (B)Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи!
21 Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.
22 (C)По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си.
23 (D)И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?
24 (E)И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.
25 И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.
26 И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.
27 (F)Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.
28 (G)И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.
29 (H)И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека.
12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,
13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.
14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;
15 (A)но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.
16 И ги напъди от съдилището.
17 (B)Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.
18 (C)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.
19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.
20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,
21 (D)а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.
22 Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
24 (E)И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.
25 (F)Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.
26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.
27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,
28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
27 (A)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
29 (B)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 (C)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.