Book of Common Prayer
Плач за помощ в скърби
69 (A)За първия певец, по криновете[a], Давидов псалом.
Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до душата ми.
2 (B)Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;
3 (C)изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 (D)Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели;
тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Йехова на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание,
срам покри лицето ми.
8 (E)Чужд станах на братята си
и непознат на синовете на майка ми.
9 (F)Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 (G)Когато плачех в душата си с пост,
това ми стана за укор;
11 (H)когато облякох вретище за дреха,
им станах за поговорка.
12 (I)За мене приказват седещите при портата;
и аз станах песен на пияниците.
13 (J)Но аз към Теб отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време;
Боже, послушай ме според голямата Твоя милост,
според верността на Твоето спасение.
14 (K)Избави ме от тинята, за да не потъна;
нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 (L)Не давай да ме завлече устремът на водите,
нито да ме погълне дълбочината;
и не давай ямата да затвори устието си над мене.
16 (M)Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие;
според многото Твои благи милости погледни към мен;
17 (N)и не скривай лицето Си от слугата Си,
понеже съм в утеснение; бързо ме послушай.
18 Приближи се към душата ми и я изкупи;
изкупи ме поради неприятелите ми.
19 (O)Ти знаеш как ме укоряват,
как ме посрамват и ме опозоряват;
пред Тебе са всичките мои противници.
20 (P)Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал;
и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой –
и утешители, но не намерих.
21 (Q)И дадоха ми жлъчка за ядене
и в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 (R)Трапезата им пред тях нека им стане примка
и когато са в мир, нека стане клопка.
23 (S)Да се помрачат очите им, за да не видят;
и направѝ чреслата им непрестанно да се тресат.
24 (T)Излей върху тях негодуванието Си;
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 (U)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее.
26 (V)Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил,
и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.
27 (W)Приложи беззаконие към беззаконието им;
и да не участват[b] в Твоята правда.
28 (X)Да се изличат от книгата на живота
и с праведните да не се запишат.
29 А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.
30 (Y)Ще хваля името на Бога с песен
и ще Го възвелича с хваления;
31 (Z)и това ще угоди на Господа
повече от вол – от теле, имащо рога и копита.
32 (AA)Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 (AB)Защото Господ слуша немощните
и затворниците Си не презира.
34 (AC)Нека Го хвалят небето и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
35 (AD)Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове;
и народът Му ще се засели там и ще го владее.
36 (AE)Още и потомството на слугите Му ще го наследи
и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.
Правосъдието на Бога
73 Асафов Псалом[a].
Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.
2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха,
без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 (A)Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.
4 (B)Понеже не се притесняват при умирането си,
а тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове,
нито са измъчвани, както другите хора.
6 (C)Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието ги облича като дреха.
7 (D)Очите им изпъкват от тлъстина;
мечтите на сърцето им се превъзнасят.
8 (E)Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво,
9 (F)издигат устата си до небето
и езикът им обхожда земята.
10 (G)Затова се отбива при тях[b] народът му;
и вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 (H)И казват: Откъде знае Бог?
И: Има ли знание във Всевишния?
12 (I)Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни!
Умножават богатство!
13 (J)Наистина аз напразно съм очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,
14 тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако понечех да говоря така,
ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;
16 (K)и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много трудно,
17 (L)докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.
18 (M)Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места,
тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат до запустение!
Съвършено биват довършвани от ужаси.
20 (N)Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 (O)но тогава моето сърце кипеше
и чреслата ми се измъчваха.
22 (P)Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Теб.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 (Q)Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.
25 (R)Кого имам на небето освен Теб?
И на земята не желая друг освен Тебе.
26 (S)Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.
27 (T)Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.
28 (U)Но за мен е добре да се приближа към Бога;
Теб, Господи Йехова, направих прибежището си,
за да възгласявам всички Твои дела.
УКРЕПВАНЕ НА ДАВИДОВОТО ЦАРСТВО
Давид се възцарява над целия Израил
5 (A)Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и казаха: Ние сме твоя кост и твоя плът.
2 (B)И по-рано, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил. На тебе Господ каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил.
3 (C)И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид сключи завет с тях пред Господа в Хеврон. Те помазаха Давид за цар над Израил.
4 (D)Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.
5 (E)В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Йерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.
Йерусалим – столица на обединеното царство
6 (F)След това царят изведе мъжете си в Йерусалим против йевусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид: Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат. Защото си казваха: Давид няма да може да влезе тук.
7 (G)Обаче Давид превзе крепостта Сион. Това е Давидовият град.
8 (H)И в онзи ден Давид каза: Който нападне йевусейците, нека хвърли във вадата слепите и хромите, защото са омразни на Давидовата душа. Понеже слепите и хромите бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.
9 (I)И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. След това Давид построи сгради около Мило и навътре.
10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ, Бог на Силите, беше с него.
11 (J)В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давид, кедрови дървета, дърводелци и зидари и построиха къща за Давид.
12 Тогава Давид позна, че Господ го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.
Апостолите в Солун
17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.
2 (A)И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от Писанията,
3 (B)като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Исус, каза той, Когото аз ви проповядвам, е Христос.
4 (C)И някои от тях се убедиха, че това е истината, и се присъединиха към Павел и Сила, така също голямо множество от набожните гърци и немалко от видните жени.
5 (D)Но юдеите, подбудени от завист, взеха със себе си неколцина лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща, като търсеха Павел и Сила, за да ги изведат пред народа.
6 (E)Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук;
7 (F)и Ясон ги е приел; и те всички действат против указите на Цезаря, като казват, че имало друг цар – Исус.
8 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.
9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.
Апостолите в Берия
10 (G)А братята незабавно изпратиха Павел и Сила през нощта в Берия; и те, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
11 (H)И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно.
12 И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.
13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.
14 (I)Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 (J)А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
Вярата на една езичница
24 (A)И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ.
27 А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.
29 И Той ѝ каза: За тази дума – иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.
Изцеление на глухонемия
31 (B)След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.
32 (C)И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.
33 (D)Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
34 (E)и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се.
35 (F)И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 (G)И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.