Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет[a].
Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 (B)Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх,
на Тебе ще уповавам.
4 (C)Чрез Бога ще хваля думите Му;
на Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек[b]?
5 Всеки ден изопачават думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.
6 (D)Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
сякаш причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тези племена.
8 (E)Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?
9 (F)Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.
10 (G)Чрез Бога ще хваля думите Му;
чрез Господа ще хваля думите Му.
11 На Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци;
ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 (H)Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?
Молитва за помощ
57 (I)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[c].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (J)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (K)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (L)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (M)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (N)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (O)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (P)Събуди се, душо моя[d];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (Q)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (R)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (S)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (T)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (U)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (V)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (W)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (X)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (Y)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (Z)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (AA)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (AB)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за защита
64 За първия певец. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,
3 (A)които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.
5 (B)Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 (C)Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 (D)Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 (E)И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 (F)Праведният ще се развесели в Господа и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Божията сила и благост
65 (G)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (H)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (I)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (J)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (K)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (L)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (M)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (N)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
Помазване на Давид за цар над Юдея
2 (A)След това Давид се допита до Господа с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И Господ му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон.
2 (B)И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.
3 (C)Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове.
4 (D)Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом.И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.
5 (E)Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте.
6 (F)Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това.
7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.
Война между Юдея и Израил
8 (G)Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим,
9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил
10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува̀ две години); но Юдовият дом последва Давид.
11 (H)А времето, през което Давид царува̀ в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
Начало на второто пътешествие
36 (A)А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
37 (B)И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;
38 (C)а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.
39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,
40 (D)а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 (E)И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
Павел взима Тимотей за спътник
16 (F)После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
2 (G)Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
3 (H)Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
4 (I)И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.
5 (J)Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
Убиването на Йоан Кръстител
14 (A)А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.
15 (B)А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 (C)Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 (D)Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 (E)Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 (F)защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 (G)И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 (H)И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 (I)И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.