Book of Common Prayer
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
23 Щом Авигея видя Давида, тя бързо слезе от осела, падна ничком пред Давида и се поклони доземи;
24 падна при нозете му и рече: върху мене да е грехът, господарю мой; позволи на рабинята си да говори в ушите ти и чуй думите на рабинята си.
25 Нека господарят ми не обръща внимание на тоя зъл човек, Навала; защото, каквото му е името, такъв е и той: Навал му е името, и безумието му е с него[a]. А аз, твоя рабиня, не видях слугите на моя господар, които си пращал.
26 (A)И сега, господарю мой, жив Господ и жива душата ти! Господ не ще те остави да проливаш кръв, а ще задържи ръката ти да не отмъщаваш; и сега нека бъдат като Навала твоите врагове и ония, които мислят лошо против моя господар.
27 Ето даровете, които рабинята ти донесе на своя господар, за да се раздадат на момците, които служат на моя господар.
28 (B)Прости вината на рабинята си; Господ бездруго ще въздигне за моя господар крепък дом, защото моят господар води Господните войни, и през целия си живот зло в тебе не ще се намери.
29 (C)Ако човек стане да те гони и търси душата ти, то душата на моя господар ще бъде свързана във възела на живота у Господа, твоя Бог, а душата на твоите врагове Той ще захвърли като из прашка.
30 (D)И когато Господ стори на моя господар всичко, що е говорил добро за тебе, и те постави за вожд над Израиля,
31 за сърцето на моя господар това няма да бъде огорчение и безпокойство, че не е пролял напразно кръв и че се е опазил от отмъщение. Господ ще стори добро на моя господар, и ти ще си спомниш рабинята си (и ще ѝ сториш милост).
32 И Давид рече на Авигея: благословен Господ, Бог Израилев, който те прати днес насреща ми,
33 и благословен да е твоят разум и благословена да си ти, задето сега ме не остави да проливам кръв и да отмъстя за себе си.
34 Но, – жив Господ, Бог Израилев, Който ме задържа да ти не сторя зло, – ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, то утре до съмване аз не щях да оставя на Навала и онова, което мочи до стена.
35 (E)И Давид взе от ръцете ѝ, каквото му бе донесла, и рече ѝ: иди смиром у дома си; ето, послушах гласа ти и почетох лицето ти.
36 (F)Авигея дойде при Навала, и ето, у него в дома му гощавка като царски пир, и сърцето на Навала весело: той беше много пиян; затова тя му нищо не продума, ни много, ни малко, до сутринта.
37 А на сутринта, когато Навал отрезвя, и жена му му разказа за това, сърцето му примря, и той стана като камък.
38 След десет дни Господ порази Навала, и той умря.
39 (G)Чу Давид, че Навал е умрял, и рече: благословен Господ, Който възвърна за срама, нанесен ми от Навала, и Който запази Своя раб от зло; Господ обърна злобата на Навала върху неговата глава. И Давид прати да кажат на Авигея, че той си я взима за жена.
40 И Давидовите слуги дойдоха при Авигея на Кармил и рекоха ѝ тъй: Давид ни прати при тебе, за да те вземем нему за жена.
41 Тя стана и се поклони ничком доземи и рече: ето, рабинята ти е готова да бъде слугиня, за да мие нозете на слугите у моя господар.
42 Авигея се приготви набързо, възседна осела и, придружена от пет слугини, тръгна след пратениците на Давида и стана негова жена.
43 (H)Давид взе и Ахиноама от Изреел, та и двете му бяха жени.
44 Саул пък даде дъщеря си Мелхола, Давиловата жена, на Фалтия, син на Лаиша, от Галим.
19 (A)дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.
20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,
22 (B)като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.
23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;
26 (C)а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.
28 И там стояха немалко време с учениците.
35 (A)Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (B)И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.