Book of Common Prayer
Блажен е милостивият
41 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (B)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (C)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (D)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (E)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (F)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (G)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Божието осъждение и милост
52 (A)За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[a].
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.
2 (B)Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.
3 (C)Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.
5 (D)Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 (E)А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:
7 (F)Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 (G)А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.
9 (H)Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
Молитва за победа в Божието име
44 (A)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (B)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (C)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (D)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (E)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (F)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (G)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (H)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (I)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (J)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (K)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (L)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (M)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (N)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (O)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (P)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (Q)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (R)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (S)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (T)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (U)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (V)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (W)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (X)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
Давид пощадява Саул
24 (A)След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.
2 (B)Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.
3 (C)Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си[a], а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.
4 (D)И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.
5 (E)А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.
6 (F)Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.
7 (G)С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.
8 После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.
9 (H)И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?
10 Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.
11 (I)Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.
12 (J)Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.
13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.
14 (K)След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.
15 (L)И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.
16 (M)След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.
17 (N)И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.
18 (O)Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.
19 Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.
20 (P)Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.
21 (Q)И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.
22 (R)И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.
45 (A)А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 (B)Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 (C)Защото така ни заповяда Господ, като каза:
„Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48 (D)И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.
50 (E)А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.
51 (F)А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52 (G)А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Притча за сеяча
4 (A)И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[a]; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 (B)И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 (C)А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 (D)И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 (E)Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 (F)така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 (G)Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 (H)Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 (I)но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.