Book of Common Prayer
Псалом Давидов. (Преди помазването.)
26 (A)Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3 (B)И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4 (C)Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5 (D)защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7 (E)Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8 (F)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето ти, Господи.
9 (G)Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (H)Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11 (I)Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12 (J)не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13 (K)Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14 (L)Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
28 (A)Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3 (B)Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5 (C)Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6 (D)и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион – като млад еднорог.
7 Гласът Господен секне огнен пламък.
8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9 (E)Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10 (F)Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
Псалом Давидов.
36 (A)Не ревнувай на злодейците, не завиждай на ония, които вършат беззаконие,
2 (B)защото те като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват.
3 Уповавай се на Господа и върши добро; живей на земята и пази истината.
4 Утешавай се с Господа, и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 (C)Предай пътя си на Господа и Нему се уповавай, и Той ще извърши
6 (D)и ще изведе като светлина твоята правда, и твоята справедливост – като пладнина.
7 Покори се на Господа и Нему се надявай. Не ревнувай на оня, който успява в пътя си, на човек, който лукавствува.
8 (E)Престани да се гневиш и остави яростта; не ревнувай дотолкова, че да правиш зло,
9 (F)защото тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени, а ония, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко, и нечестивеца не ще го има; ще погледнеш на мястото му, и – няма го.
11 (G)А кротките ще наследят земята и ще се насладят с много мир.
12 Нечестивецът замисля зло против праведника и скърца зъби против него,
13 а Господ се надсмива над него, защото вижда, че денят му иде.
14 Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път;
15 мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят.
16 (H)Малкото у праведника е по-добро от богатството на много нечестивци,
17 (I)защото мишците на нечестивците ще се сломят, а праведниците Господ подкрепя.
18 Господ знае дните на непорочните, и тяхното притежание ще пребъде вечно:
19 (J)в усилно време няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити;
20 (K)а нечестивците ще загинат, и враговете Господни като агнешка тлъстина ще изчезнат, в дим ще изчезнат.
21 Нечестивецът взема в заем и не връща, а праведникът се смилява и дава,
22 (L)защото благословените от Бога ще наследят земята, а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепи стъпките на такъв човек и благоволи към неговите пътища:
24 (M)кога да падне, не пада, защото Господ го поддържа за ръка.
25 (N)Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят:
26 (O)той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.
27 (P)Избягвай злото и върши добро, и ще живееш вечно
28 (Q)защото Господ обича правдата и не оставя Своите светии; те вечно ще бъдат запазени; (а беззаконниците ще бъдат изхвърлени) и потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 (R)Праведниците ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.
30 (S)Устата на праведника изказват премъдрост, и езикът му изговаря правда.
31 (T)Законът на неговия Бог е в сърцето му; стъпките му няма да се поклатят.
32 (U)Нечестивецът дебне праведника и търси да го умъртви;
33 но Господ няма да го предаде в негови ръце и няма да допусне да го обвинят, когато бъде съден.
34 Уповавай се на Господа и се дръж о Неговите пътища: и Той ще те въздигне, за да наследиш земята; и когато бъдат изтребвани нечестивците, ти ще видиш.
35 (V)Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво;
36 (W)но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам.
37 (X)Наблюдавай непорочния и гледай праведника, защото бъднината на такъв човек е мир;
38 а беззаконниците всички ще бъдат изтребени; бъднината на нечестивците е гибел.
39 (Y)От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време;
40 (Z)и ще им помогне Господ и ще ги избави; ще ги избави от нечестивците и ще ги спаси, защото Нему се уповават.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
19 (A)Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида.
2 Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място;
3 аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя.
4 Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе;
5 (B)той излага душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина?
6 (C)И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре.
7 Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера.
8 Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него.
9 (D)И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните.
10 (E)И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ.
11 (F)И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит.
12 Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави.
13 А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха.
14 И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е.
15 И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия.
16 Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа.
17 Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия.
18 Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама).
12 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,
2 (A)и уби с меч Иакова, брата Иоанов.
3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, –
4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.
5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.
6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.
8 (B)Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!
9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.
10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.
11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.
13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.
14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.
15 (C)А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.
16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.
17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
2 (A)След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
2 Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
3 (B)И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,
4 и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5 (C)Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
7 какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
8 (D)Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
9 (E)Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
10 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
11 тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
12 Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.