Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суша,
34 (B)плодородна земя – в солена пустота
поради нечестието на жителите ѝ.
35 (C)Превръща пустиня във водни езера
и суха земя – във водни извори;
36 и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене
37 и да сеят ниви и садят лозя,
и да си добиват изобилни плодове.
38 (D)Той ги и благославя, така че те много се умножават,
и не дава да намалява добитъкът им.
39 (E)Но пак те се снишават и се смиряват
от угнетение, бедствие и тъга.
40 (F)Той излива презрение върху князете
и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;
41 (G)а бедния поставя нависоко от неволя
и му дава деца като стадо.
42 (H)Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.
43 (I)Който е мъдър, нека внимава в това;
и нека размишляват хората за Господните милости.
Бог избавя Своите възлюбени
108 (J)Песен. Давидов псалом.
Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.
2 (K)Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.
5 (L)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,
6 (M)за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.
7 Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 (N)мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.
10 (O)Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.
13 (P)Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
Възхвала на всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведници, в Господа;
прилично е за праведните да въздават хваление.
2 (B)Хвалете Господа с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.
3 (C)Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.
5 (D)Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието Господне.
6 (E)Чрез словото на Господа станаха небесата
и чрез диханието на устата Му – цялото им множество.
7 (F)Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.
9 (G)Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.
10 (H)Господ осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.
11 (I)Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род.
12 (J)Блажен онзи народ, на когото Бог е Господ –
народът, който е избрал за Свое наследство.
13 (K)Господ гледа от небето,
наблюдава всички човешки синове;
14 от местообиталището Си
гледа всички земни жители –
15 (L)Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им дела.
16 (M)Никой цар не се избавя чрез многобройна войска,
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.
17 (N)Безполезен е конят за избавление
и чрез голямата си сила не може да избави никого.
18 (O)Ето, окото на Господа е върху онези, които се боят от Него,
върху онези, които се надяват на Неговата милост,
19 (P)за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.
20 (Q)Душата ни чака Господа;
Той е помощ наша и щит наш.
21 (R)Защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас,
както сме се надявали на Тебе.
15 (A)А Господ беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:
16 (B)Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.
17 (C)И когато Самуил видя Саул, Господ му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.
18 В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.
19 Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.
20 (D)А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?
21 (E)А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?
22 Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.
23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.
24 (F)И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.
25 (G)И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.
26 А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.
27 А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.
Помазване на Саул за цар
10 (H)Тогава Самуил извади съд с миро и го изля на главата му, целуна го и каза: Не те ли е помазал Господ за цар над наследството Си?
30 (A)И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 (B)„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 (C)И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 (D)Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 (E)Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
36 (F)Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
37 (G)Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
38 (H)Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
40 (I)като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
41 (J)И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
42 (K)Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
43 (L)Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
Исус Христос в Гетсиманската градина
39 (A)И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.
40 (B)След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.
41 (C)И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:
42 (D)Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
43 (E)И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.
44 (F)И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:
46 (G)Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
Залавянето на Исус Христос
47 (H)Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.
48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?
50 (I)И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.
51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.