Book of Common Prayer
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
2 (A)Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
2 И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3 (B)И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4 (C)И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5 (D)Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6 (E)А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7 и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити.
11 (A)Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,
3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.
4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:
5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.
6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.
7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!
8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.
9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.
10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.
11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.
12 (B)А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.
13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;
14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.
15 (C)И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало.
16 (D)Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“.
17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?
18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
Псалом (Давидов).
97 (A)Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
2 (B)Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
3 (C)Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
4 (D)Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
5 (E)пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
8 (F)да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
9 (G)пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите – вярно.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
138 (A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!
7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.
9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.
13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (A)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (B)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (C)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (D)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (E)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.