Book of Common Prayer
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
67 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 (F)Да се дигне Бог[a], и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 (G)Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 (H)А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 (I)Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 (J)Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 (K)Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
8 (L)Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
9 (M)земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 (N)Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 (O)Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато;
15 (P)когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 (Q)защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 (R)Божиите колесници са безброй – хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 (S)Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 (T)Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 (U)Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
24 (V)за да потопиш ти ногата си, и твоите псета – езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 (W)отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата – девици с тимпани:
27 (X)„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“
28 Там беше Вениамин малкият – техен княз; князете Иудини – техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 (Y)Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо – всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 (Z)Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 (AA)Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 (B)Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 (C)Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (D)Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
12 Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.
13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.
14 Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия.
15 Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.
16 И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?
17 И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.
18 Когато той спомена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.
19 Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър ѝ и мъж ѝ са умрели, преви се на колене и роди, понеже ѝ дойдоха болките.
20 И когато тя умираше, жените около нея ѝ казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.
21 (A)И нарече младенеца Ихавод[a], като каза: „отиде си славата от Израиля“ – с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра ѝ и мъжа ѝ.
22 Тя рече: отиде си славата от Израиля, понеже ковчегът Божий е пленен.
1 Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2 (A)Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3 (B)като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4 търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5 (C)Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, – и ще му се даде.
6 (D)Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7 такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8 Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9 Униженият брат да се хвали със своята висота,
10 (E)а богатият – със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11 изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12 (F)Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
13 (G)Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14 но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15 (H)след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17 (I)Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18 (J)Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
23 А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
24 и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
25 Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
26 (A)А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
27 (B)Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
28 (C)А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието[a], кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
29 и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
30 (D)А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.