Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82 Песен. Псалом Асафов.
2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.
14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
12 (A)А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа
13 (B)и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото,
14 (C)и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом.
15 (D)Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.
16 И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.
17 (E)И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу.
18 А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.
19 Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.
20 Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.
21 (F)И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.
22 Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.
23 И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).
24 Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен;
25 (G)ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт.
26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.
2 (A)Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 (B)И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 (C)И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[a],
11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
17 (D)„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 (E)И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.
27 (A)Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 (B)Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31 взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32 след всички умря и жената;
33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 (C)А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 (D)И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.