Book of Common Prayer

Псалом Асафов.

72 ^(A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!

² Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –

^3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,

⁴ защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;

⁵ за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.

⁶ Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;

^7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;

⁸ на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;

^9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.

¹⁰ Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша

^11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“

¹² И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.

^13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,

¹⁴ и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?

¹⁵ Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.

¹⁶ И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,

¹⁷ докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.

^18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.

^19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

^20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.

²¹ Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,

^22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.

^23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;

²⁴ Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.

^25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.

^26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.

^27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.

^28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

³⁰ И Моисей изрече гласно пред цялото израилско събрание думите на тая песен докрай:

32 ^(A)Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.

^2 (B)Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!

^3 (C)Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!

^4 (D)Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;

^5 (E)но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратен.

^6 (F)Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?

^7 (G)Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат.

^8 (H)Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви^[a];

^9 (I)защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.

^10 (J)Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;

^11 (K)както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,

^12 (L)тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.

^13 (M)Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,

^14 (N)с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.

²¹ За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

^22 (A)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.

²³ Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.

^24 (B)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;

^25 (C)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;

²⁶ много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,

^27 (D)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.

²⁸ Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.

^29 (E)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?

³⁰ Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.

^31 (F)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.

^32 (G)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

¹¹ А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –

^12 (A)и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

¹³ и като повика десет свои слуги, даде им десет мини^[a] и им рече: търгувайте, докле се завърна.

¹⁴ Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.

¹⁵ И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.

¹⁶ Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.

^17 (B)И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

¹⁸ Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

¹⁹ Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

²⁰ Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

²¹ понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

^22 (C)Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

²³ тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

²⁴ И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

²⁵ (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

^26 (D)Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

^27 (E)а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.