Book of Common Prayer

Псалом на Асафа.

49 ^(A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.

^2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;

^3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.

^4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:

^5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.

⁶ И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.

^7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.

⁸ Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;

^9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,

¹⁰ защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;

¹¹ познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.

^12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.

¹³ Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?

^14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,

^15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

^16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,

^17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?

^18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;

^19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;

²⁰ седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;

^21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).

²² Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.

^23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.

53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,

^2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?

Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.

^4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;

^5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.

⁶ Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.

⁷ На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.

⁸ С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,

^9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.

13 ^(A)Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо,

^2 (B)и се сбъдне тая личба или чудото, за което ой ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“, –

^3 (C)ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.

^4 (D)Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте.

^5 (E)А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си.

^6 (F)Ако тайно те надумва брат ти (бащиният ти син или), майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: „да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци“,

⁷ на боговете на ония народи, които са около ти, близки до тебе или далечни от тебе, от единия край на земята до другия, –

^8 (G)не се съгласявай с него и не го слушай; и да се не смили окото ти над него, не го жалей и не го прикривай,

^9 (H)но го убий; нека първом твоята ръка бъде върху него, за да го убие, – а сетне ръцете на целия народ;

¹⁰ убий го с камъни, да умре; понеже той се е опитвал да те отвърне от Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;

^11 (I)цял Израил ще чуе това и ще се побои, и няма занапред да прави сред тебе такова зло.

² Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.

³ Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.

⁴ Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.

⁵ Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.

^6 (A)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,

⁷ и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.

⁸ Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.

⁹ Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.

^10 (B)Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

¹¹ Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.

¹² И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.

¹³ Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,

¹⁴ и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;

¹⁵ и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.

¹⁶ И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.

²⁰ А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,

²¹ и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.

²² И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;

^23 (A)и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;

²⁴ понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.

^25 (B)Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

^26 (C)И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:

²⁷ ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

^28 (D)Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;

²⁹ но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;

³⁰ тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.

³¹ В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

^32 (E)Спомняйте си Лотовата жена.

^33 (F)Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

³⁴ Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;

^35 (G)две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;

³⁶ двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

^37 (H)На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.