Book of Common Prayer

Псалом Асафов.

72 ^(A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!

² Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –

^3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,

⁴ защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;

⁵ за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.

⁶ Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;

^7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;

⁸ на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;

^9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.

¹⁰ Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша

^11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“

¹² И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.

^13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,

¹⁴ и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?

¹⁵ Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.

¹⁶ И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,

¹⁷ докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.

^18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.

^19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!

^20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.

²¹ Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,

^22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.

^23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;

²⁴ Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.

^25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.

^26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.

^27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.

^28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).

1 ^(A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;

^2 (B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.

^3 (C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.

⁴ В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;

^5 (D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.

⁶ Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.

⁷ Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

⁸ И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?

^9 (E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.

¹⁰ Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

^11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

¹² Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

¹³ и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

¹⁴ И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

^15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

¹⁶ не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

^17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

^18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.

^19 (J)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.

^20 (K)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.

3 ^(A)Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;

^2 (B)Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом.

^3 (C)Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;

⁴ защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.

⁵ И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.

^6 (D)А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.

(Алилуия.)

146 ^(A)Хвалете Господа, защото е добро нещо да се пее на нашия Бог, защото това е сладостно, – хвала достойна.

^2 (B)Господ съзижда Иерусалим, събира изгнаниците на Израиля.

^3 (C)Той изцерява съкрушените по сърце и лекува техните скърби;

^4 (D)изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им.

^5 (E)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.

^6 (F)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.

⁷ Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.

^8 (G)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);

^9 (H)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.

¹⁰ Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;

^11 (I)Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост.

(Алилуия.)

147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,

² защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;

^3 (J)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;

⁴ праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;

^5 (K)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;

⁶ хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?

^7 (L)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.

^8 (M)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.

^9 (N)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.

²⁵ Тогава между Иоановите ученици и някои иудеи възникна препирня за очищението.

^26 (A)И дойдоха при Иоана и му рекоха: рави, Оня, Който беше с тебе отвъд Иордан и за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

^27 (B)Иоан отговори и рече: не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.

^28 (C)Вие сами сте ми свидетели, че рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

^29 (D)Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца. Тая ми радост, прочее, се изпълни.

³⁰ Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.