Book of Common Prayer
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
Основите му[a] са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
3 (K)Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав[b] и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия – ще кажат: едикой си се там роди.
5 (L)А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
6 Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.
7 И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
7 (D)Несмислен човек не знае, и невежа няма да разбере това.
8 (E)Докато нечестивците никнат като трева, и които вършат беззаконие, цъфтят, за да изчезнат завинаги, –
9 (F)Ти, Господи, си висок навеки!
10 Защото, ето, Твоите врагове, Господи, – ето, Твоите врагове загиват, и се пръсват всички, които вършат беззаконие;
11 (G)а моя рог Ти възнасяш като рог на еднорога, и аз съм намазан с пресен елей;
12 и окото ми гледа на моите врагове, и ушите ми чуват за въставащите против мене злодейци.
13 (H)Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (I)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
(Хвалебна песен Давидова. В предсъботния ден, когато се насели земята.)
92 (J)Господ царува; Той е облечен с величие, облечен е Господ с могъщество (и) препасан: затова вселената е утвърдена и няма да се поклати.
2 Твоят престол е утвърден открай време: Ти си отвека.
3 Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си.
4 (K)Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ.
5 (L)Бездруго са верни Твоите откровения. На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни.
28 (A)Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
2 (B)Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
2 И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3 (C)И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4 (D)И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5 (E)Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6 (F)А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7 и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити.
8 (G)А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.
9 (H)И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък.
10 И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.
3 (I)И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.
2 Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3 (J)и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
14 (A)И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15 (B)Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16 (C)И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
5 Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2 и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3 и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4 (D)И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5 (E)Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“;
6 (F)както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
28 (A)Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 (B)като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 (C)А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 (D)И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.