Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Псалтир 106

(Алилуия.)

106 (A)Славете Господа, защото е благ, защото е вечна милостта Му!

(B)Тъй да кажат избавените от Господа, които Той избави от вража ръка

и събра от страните, от изток и запад, от север и от морето.

(C)Те скитаха в пустинята по безлюден път и не намираха населен град;

търпяха глад и жажда, душата им чезнеше в тях.

(D)Но в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги избави от техните неволи

и ги поведе по правия път, за да вървят към населен град.

Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки:

(E)защото Той насити жадна душа и душа гладна изпълни с блага.

10 (F)Те седяха в тъма и смъртна сянка, оковани с тъга и желязо;

11 защото се не покоряваха на думите Божии и нехаеха за волята на Всевишния.

12 (G)Той смири тяхното сърце с мъки; те се препънаха, и нямаше кой да им помогне.

13 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

14 изведе ги от тъмата и смъртната сянка и разкъса оковите им.

15 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки;

16 (H)защото Той строши медните порти и сломи железните заворки.

17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си пътища и за неправдите си;

18 (I)от всяка храна се отвръщаше душата им, и те се приближаваха към вратата на смъртта.

19 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги спаси от неволите им;

20 (J)прати Своето слово, изцели ги и ги избави от техните гробове.

21 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

22 (K)Да Му принасят хвалебна жертва и да разгласят делата Му с пение!

23 Ония, които тръгват по море на кораби, които имат работа в големите води –

24 (L)виждат делата на Господа и чудесата Му в дълбините:

25 (M)Той каже – и настава бурен вятър и високо издига морските вълни;

26 възлизат до небесата, слизат до бездната; душата им чезне в неволя;

27 (N)те се въртят, политат като пияни, и всичката им мъдрост изчезва.

28 Тогава в скръбта си викнаха към Господа, и Той ги изведе из неволите им.

29 (O)Той превръща бурята в тишина, и вълните замлъкват.

30 И се радват, че те са утихнали, и Той ги довежда на желаното пристанище.

31 Да славят Господа за милостта Му и за чудните Му дела към синовете човешки!

32 Да Го възхвалят в събранието народно и да Го славят в сбора на старейшините!

33 Той превръща реки в пустиня, и водни извори – в суша,

34 (P)земя плодородна – в солница, за нещастие на тия, които живеят на нея.

35 (Q)Той превръща пустиня в езеро, и сухоземица – във водни извори;

36 и заселва там гладни, и те строят град за живеене;

37 засяват ниви, насаждат лозя, които им принасят обилни плодове.

38 Той ги благославя, и те се твърде размножават, и добитъкът им Той не намалява.

39 (R)Те намаляха и изнемогнаха от угнетение, неволя и скръб, –

40 (S)Той излива безчестие над князете и ги оставя да скитат в пустинята, дето няма пътища.

41 (T)А бедния извлича от неволя, и умножава рода му като овче стадо.

42 (U)Праведните виждат това и се радват, а всяко нечестие затуля устата си.

43 (V)Който е мъдър, ще забележи това и ще разбере милостта Господня.

Error: Book name not found: Wis for the version: Библия, синодално издание
Римляни 14:13-23

13 (A)Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.

14 (B)Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

15 (C)Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.

16 Да се не хули, прочее, вашето добро.

17 (D)Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.

18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.

19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.

20 (E)Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;

21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.

22 (F)Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.

23 (G)А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.

Лука 8:40-56

40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.

41 (A)И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,

42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.

43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,

44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.

45 (B)И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?

46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.

47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.

48 А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!

49 (C)Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.

50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.

51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.

52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.

53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.

54 А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!

55 И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.

56 И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.