Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
72 (A)Колко е благ Господ към Израиля, към чистите по сърце!
2 Пък аз – безмалко се не разклатиха нозете ми, безмалко се не подхлъзнаха стъпките ми, –
3 (B)аз пък завидях на безумните, гледайки добруването на нечестивите,
4 защото за тях няма страдания до смъртта им, и силите им са крепки;
5 за човешки труд ги няма, и на удари с другите люде не се излагат.
6 Затова гордост ги е обвила като огърлие, и дързост ги облича като накит;
7 (C)изпъкнали са очите им от тлъстина, бликат помислите в сърцето;
8 на всички се присмиват, злобно разнасят клевети, говорят надменно;
9 (D)дигат уста към небесата, и езикът им обикаля по земята.
10 Затова и народът Му натам се обръща, пият вода с пълна чаша
11 (E)и казват: „как ще узнае Бог? и може ли да знае Всевишният?“
12 И ето, тия нечестивци добруват на тоя свят, трупат богатство.
13 (F)(И казах си:) та не напразно ли аз очиствах сърцето си, умивах в невинност ръцете си,
14 и се подлагах на рани всеки ден и на изобличаване всяка сутрин?
15 Но ако кажех: ще разсъждавам тъй, – то аз щях да бъда виновен пред рода на Твоите синове.
16 И мислех си, как да разбера това, но то беше мъчно в моите очи,
17 докле не влязох в Божието светилище и не разумях техния край.
18 (G)Тъй, на плъзгави пътища си ги турил Ти и ги сваляш в пропаст.
19 (H)Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси!
20 (I)Както сън изчезва след събуждане, тъй и Ти, Господи, като ги събудиш, ще унищожиш техните блянове.
21 Когато кипеше сърцето ми и се терзаеше вътрешността ми,
22 (J)аз бях невежа и не разбирах; като добиче бях пред Тебе.
23 (K)Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата;
24 Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава.
25 (L)Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам.
26 (M)Изнемогва плътта и сърцето ми; Бог е твърдиня на сърцето ми и мой дял вовеки.
27 (N)Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват; Ти изтребяш всекиго, който отстъпва от Тебе.
28 (O)А мене е добре да се приближавам към Бога! На Господа Бога възложих упованието си, за да разгласям всички Твои дела (при портите на дъщерята Сионова).
13 (A)Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.
2 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане.
3 (B)Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея;
4 защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.
5 Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
6 Затова и данък плащате; защото те са Божии служители, и с това именно служене са постоянно заети.
7 (C)И тъй, отдавайте всекиму, каквото сте длъжни: комуто данък – данък; комуто берия – берия; комуто страх – страх; комуто чест – чест.
8 (D)Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.
9 (E)Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си.
10 Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.
11 (F)И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме.
12 (G)Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината.
13 (H)Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист;
14 (I)но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.
16 (A)И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17 (B)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 (C)Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19 (D)И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
22 (E)Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
25 (F)Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.