Book of Common Prayer
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;
13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.
22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
12 (A)И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 (B)и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3 (C)По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6 (E)И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението;
8 (F)наставник ли си, – наставлявай; дарител ли си, – дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, – предстоявай с усърдие; благотворител ли си, – благотвори на радо сърце.
9 (G)Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10 (H)бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12 (I)бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;
13 (J)помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14 (K)благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15 (L)Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16 (M)Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17 (N)не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18 (O)Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19 (P)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
20 (Q)И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
8 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
2 (A)и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
4 (B)А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
10 (C)Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
11 Тая притча значи: семето е словото Божие;
12 (D)а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
13 (E)а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
14 (F)а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.