Book of Common Prayer
1-2 (A)(B)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (C)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (D)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (E)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (F)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (G)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (H)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (I)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (J)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (K)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (L)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (M)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (N)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (O)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (P)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (Q)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (R)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (S)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (T)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (U)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (V)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (W)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (X)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (Y)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (Z)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (AA)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (AB)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (AC)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (AD)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (AE)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
64 Началнику на хора. Псалом Давидов за пеене.
2 (A)Тебе, Боже, подобава хвала на Сион, и Тебе ще се даде оброк (в Иерусалим).
3 (B)Ти чуваш молитвата; към Тебе прибягва всяка плът.
4 Беззаконните дела ме надделяха; Ти ще очистиш нашите престъпления.
5 Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.
6 Страшний в правосъдието, чуй ни, Боже, Спасителю наш, упование на всички земни краища и на ония, що са далеч в морето,
7 (C)Който си поставил планините със силата Си и си с мощ препасан,
8 (D)Който укротяваш шума на моретата, шума на вълните им и вълненията на народите!
9 И ще се уплашат от Твоите личби живеещите по краищата на земята. Ти ще подбудиш утро и вечер Тебе да хвалят.
10 (E)Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата ѝ и обилно я обогатяваш: потокът Божий е пълен с вода; Ти приготвяш храните, понеже тъй си я устроил;
11 напояваш браздите ѝ, уравняваш буците ѝ, омекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израсляци;
12 (F)увенчаваш годината на Твоята благост, и Твоите пътеки изпускат тлъстина,
13 изпускат върху пустинните пасбища, и хълмовете се опасват с радост;
14 ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни, възклицават и пеят.
Началнику на хора. Песен.
65 Възкликни към Бога, цяла земьо!
2 (G)Възпейте славата на името Му, въздайте Му слава и хвала.
3 (H)Кажете Богу: колко си страшен в делата Си! Поради големината на Твоята сила, ще Ти се покорят Твоите врагове.
4 Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)!
5 (I)Дойдете и вижте делата на Бога, страшния в делата Си над синовете човешки.
6 (J)Той превърна морето в суша; през реката минахме пешком; там се веселихме в Него.
7 Със Своята мощ Той владее вечно; Неговите очи гледат над народите, да се не превъзнасят бунтовниците.
8 Благословете, народи, нашия Бог и възгласете Му хвала.
9 Той запази живота на душата ни и не даде да се поклати ногата ни.
10 (K)Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя.
11 Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни,
12 (L)постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода.
13 Ще вляза в Твоя дом с всесъжения, ще Ти въздам моите оброци,
14 които са изговорили устата ми и е изрекъл езикът ми в моята скръб.
15 Тлъсти всесъжения ще Ти възнеса, с кадение от овнешка тлъстина, жертва ще принеса волове и козли.
16 Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми.
17 Виках към Него с устата си и Го превъзнесох с езика си.
18 (M)Да бях видял беззаконие в сърцето си, Господ не би ме послушал.
19 Но Бог послуша, чу гласа на молбата ми.
20 Благословен Бог, Който не отхвърли молитвата ми и не отвърна от мене милостта Си!
18 (A)Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа.
19 (B)Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте.
20 (C)Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу.
21 Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом.
22 (D)Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога.
23 И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци,
24 знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите.
25 (E)А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.
4 Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.
2 (F)Постоянствувайте в молитвата, като бодърствувате в нея с благодарност;
3 (G)молете се също и за нас, за да ни отвори Бог врата на словото да разгласим Христовата тайна, заради която съм и в окови,
4 та да я открия, както ми подобава да говоря.
5 (H)С външните се отнасяйте благоразумно, като скъпите времето.
6 (I)Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму.
7 Колкото за мене, всичко ще ви съобщи Тихик, възлюбеният брат и верен служител и сътрудник в Господа,
8 когото тъкмо за това изпратих при вас, за да узнае, как сте, и да утеши сърцата ви,
9 заедно с Онисима, верния и възлюбен наш брат, който е от вас: те ще ви разкажат за всичко, що става тука.
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го),
11 също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха.
12 Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия.
13 Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол.
14 Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас.
15 Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква.
16 След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие.
17 Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа.
18 Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 (A)И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 (B)Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.