Book of Common Prayer
51 Началнику на хора. Учение Давидово,
2 (A)когато идумеецът Доик идва да обади Саулу и да му каже, че Давид е дошъл в дома на Ахимелеха.
3 (B)Защо се, силний, хвалиш със злодейство? Божията милост е винаги с мене;
4 (C)езикът ти пагуба измисля; като наострен бръснач е той у тебе, коварнико;
5 ти обичаш зло повече, нежели добро, повече лъжа, отколкото да говориш правда;
6 ти, коварни езико, обичаш всякакви пагубни речи;
7 (D)затова Бог докрай ще те съкруши, ще те изрине и ще изтръгне тебе из жилището (ти), и корена ти – из земята на живите.
8 Ще видят праведниците, ще се побоят и ще му се присмеят (като кажат):
9 (E)ето човек, който не полагаше в Бога своята сила, а се надяваше на многото си богатство, укрепяваше се в своето злодейство.
10 (F)Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина, и се уповавам на милостта Божия навеки.
11 (G)Вечно ще Те славя за това, що си сторил, и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите светии.
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 (B)Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
12 (A)Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?
2 Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но – далечен от сърцето им.
3 (B)А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
4 (C)Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите ѝ; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.
5 Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан?
6 (D)Защото и братята ти, и домът на баща ти, и те вероломно постъпват с тебе, и викат с висок глас подире ти. Недей им вярва, кога ти и добро говорят.
7 (E)Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му.
8 (F)Моето наследие стана за Мене като лъв у гора, издигна против Мене гласа си; затова го намразих.
9 (G)Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.
10 (H)Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, –
11 направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.
12 По всички планини в пустинята дойдоха опустошители; защото мечът Господен изпояда всичко от единия край на земята до другия: няма мир за никоя плът.
13 (I)Те сяха пшеница, а пожънаха тръне; измъчиха се и никаква полза не придобиха; засрамете се прочее от такива ваши печалби поради пламенния гняв Господен.
14 (J)Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им.
15 Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго – в земята му.
16 (K)И ако научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име, казвайки „жив Господ“, както те научиха народа Ми да се кълне във Ваала, – ще се настанят всред Моя народ.
3 (A)Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.
2 (B)Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,
3 (C)защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,
4 макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,
5 (D)обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин,
6 (E)по ревност – гонител на Божията църква, по правдата на закона – непорочен.
7 Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.
8 (F)Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,
9 (G)и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;
10 (H)за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,
11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите.
12 (I)Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.
13 (J)Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,
14 (K)тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.
9 Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11 защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (A)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (B)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17 Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18 Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19 А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.