Book of Common Prayer
50 Началнику на хора. Псалом Давидов,
2 (A)когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 (B)Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 (C)защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 (D)Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 (E)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (F)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (G)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (H)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (I)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (J)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 (K)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (L)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (M)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (N)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (O)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (P)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
59 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
2 (A)когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 (B)Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 (C)Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 (D)Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 (E)Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 (F)Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (G)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (H)С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
1-2 (I)Началнику на хора. На струнно свирало. Псалом Давидов.
Послушай, Боже, моите вопли, чуй молитвата ми;
3 (J)от край-земя викам към Тебе с тъга на сърце; възведи ме на скалата, за мен непристъпна,
4 (K)защото Ти си мое прибежище, Ти си крепка защита против врага.
5 (L)Нека живея вечно в Твоето жилище и да си почивам под подслона на Твоите криле,
6 защото Ти, Боже, чу моите обещания и ми даде за наследие ония, които се боят от Твоето име.
7 (M)Притури още дни към дните на царя, годините му продължи от рода в род,
8 (N)да пребъде той вечно пред Бога; заповядай на милостта и истината да го пазят.
9 (O)И аз, изпълнявайки всекидневно моите обещания, ще възпявам Твоето име довека.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
3 Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
4 Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
5 (B)Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
6 (C)Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
7 Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (D)Едни – с колесници, други – с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
9 те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
23 (A)И когато Господ ви пращаше от Кадес-Варни, с думите: вървете, завладейте земята, която ви давам, – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24 Вие си бяхте непокорни на Господа още от оня ден, откогато ви познавам.
25 (B)И като припаднах на молба пред Господа, молих Го през четирийсет дена и четирийсет нощи, понеже Господ искаше да ви погуби;
26 (C)молих се Господу и казах: Владико Господи (Царю на боговете), не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието на Своята (сила), който Ти изведе из Египет с яка ръка (и с високата Си мишца);
27 (D)спомни Си за Твоите раби Авраама, Исаака и Иакова (на които си се клел в Себе Си); не гледай ожесточението на тоя народ, нито нечестието му, нито греховете му,
28 (E)за да не би (жителите) на оная земя, отдето ни изведе, да кажат: „Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал, и от омраза към тях изведе ги, за да ги погуби в пустинята“;
29 (F)а пък те са Твой народ и Твой дял, който Ти изведе (из Египетската земя) с великата Си сила и високата Си мишца.
10 (G)Тогава Господ ми рече: издялай си две каменни скрижали, подобни на първите, и възлез при Мене на планината, и си направи дървен ковчег;
2 (H)и Аз ще напиша на скрижалите ония думи, що бяха на предишните скрижали, които ти разби; и ги положи в ковчега.
3 (I)Направих ковчег от дърво ситим, и издялах две каменни скрижали, като предишните, па отидох на планината с двете скрижали в ръце.
4 (J)И написа Той на скрижалите, както бе написано по-напред, ония десет заповеди, които ви изрече Господ на планината изсред огъня в деня на събранието, и ми ги предаде Господ.
5 (K)Аз се обърнах и слязох от планината и положих скрижалите в ковчега, който бях направил, за да бъдат те там, както ми заповяда Господ.
4 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2 (A)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3 (B)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4 (C)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.
5 (D)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.
6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7 (E)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.
8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9 (F)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
16 (A)Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий.
19 (B)Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
21 А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.