Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]
Женитбата на Вооз и Рут
4 Вооз излезе при градските порти и седна там. И ето мина онзи роднина, имащ право да купи наследство, за когото Вооз бе говорил. И Вооз му каза: „Отбий се и седни тук.“ Той се отби и седна. 2 Вооз взе десет мъже от градските стареи и каза: „Седнете тук.“ И те седнаха. 3 След това Вооз каза на роднината: „Ноемин, която се завърна от земята Моав, продава дела от нивата, която принадлежи на брата ни Елимелех. 4 (A)Аз реших да ти съобщя това и да ти предложа в присъствието на седналите тук и на старейшините на моя народ: ако искаш да го откупиш като роднина, откупи го; ако ли не искаш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе няма кой да го откупи, а след тебе идвам аз.“ Той отговори: „Да, аз искам да го откупя.“ 5 (B)Тогава Вооз продължи: „В деня, когато ти купуваш нивата от Ноемин, трябва да я купиш също и от моавката Рут, жена на умрелия, и следва ти да възстановиш името на умрелия в дяла му чрез женитба.“ 6 А роднината отговори: „Аз не мога да извърша това, за да не навредя на моето наследство. Направи го ти вместо мене, откупи нивата.“
7 По-рано сред израилския народ имаше такъв обичай: при покупка или размяна за потвърждение човек събуваше обувката си и я даваше на другия, който приемаше правото на роднина, имащ право да купи наследство – това служеше за свидетелство сред израилския народ. 8 И онзи роднина каза на Вооз: „Направи покупката в своя полза.“ И събу обувката си и му я подаде. 9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: „Вие сега сте свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко, което принадлежеше на Елимелех, Хилеон и Махлон. 10 Също така вземам за жена моавката Рут, вдовицата на Махлон, за да възстановя името на умрелия при наследството му, за да не изчезне името на умрелия между братята му и от рода му: вие сте днес свидетели на това.“ 11 (C)И всички хора, които бяха при градските порти, както и старейшините, казаха: „Свидетели сме. Господ да направи така, че жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия – двете, от които произлезе израилският народ. Бъди силен в Ефрат и да се възвеличи името ти във Витлеем. 12 (D)От потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, домът ти да бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.“
Раждане на Овид. Родословие на цар Давид
13 Така Вооз се ожени за Рут и тя стана негова жена. Той живя с нея и Господ я дари с бременност и тя роди син. 14 (E)Тогава жените казваха на Ноемин: „Да бъде благословен Господ, че не те остави днес без роднина – наследник! И нека се слави Неговото име сред израилския народ. 15 (F)Този наследник ще ти бъде утеха и опора в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича. Тя за тебе е по-ценна от седем синове.“ 16 (G)Ноемин взе детето, прегърна го в обятията си и се грижеше за него. 17 Съседките му дадоха име с думите: „На Ноемин се роди син.“ Те го нарекоха Овид. Той е бащата на Йесей, който пък е бащата на Давид.
13 (A)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, 14 (B)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. 15 (C)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.
16 Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, 17 понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. 18 (D)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
Копнеж за вечното отечество
5 (E)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. 2 (F)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище[a]. 3 И ако се облечем, няма да сме голи. 4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. 5 (G)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа. 6 (H)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. 7 (I)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. 8 (J)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. 9 Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. 10 (K)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
За благодеянията
6 (A)„Старайте се да не вършите благодеянията си пред хората с цел да ви видят. Иначе няма да имате награда от вашия небесен Отец.
2 И тъй, когато вършиш добро дело, не тръби за себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда. 3 А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, 4 за да остане благодеянието ти в тайна; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“
За молитвата
5 „И когато се молиш, не бъди като лицемерите, защото те обичат да застават и да се молят в синагогите и по кръстовищата, за да ги видят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда. 6 А ти, когато се молиш, влез в стаята си и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е и на това тайно място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.
7 (B)А когато се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути поради многословието си. 8 (C)И тъй, не бъдете подобни на тях, защото вашият Отец знае от какво имате нужда, преди вие да Му поискате.
9 (D)(E)А молете се тъй: ‘Отче наш, Който си на небесата, да се свети[a] Твоето име, 10 (F)да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. 11 (G)Насъщния ни хляб дай ни днес; 12 (H)и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13 (I)И не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия. Защото Твои са царството и силата, и славата за вечни времена. Амин[b].’
14 (J)Защото, ако вие простите на другите техните прегрешения към вас, небесният ви Отец ще прости и на вас. 15 (K)Ако ли пък не простите на другите техните прегрешения към вас, и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“
За поста
16 (L)„А когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите, защото те правят лицата си мрачни, за да се покажат пред хората, че постят. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.