Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог
144 (A)Давидов псалом.
Благословен да бъде Господ, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият –
2 (B)Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, –
Който покорява хората ми под мене.
3 (C)Господи, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!
4 (D)Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.
5 (E)Господи, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.
6 (F)Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 (G)Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,
8 (H)чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
9 (I)Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,
10 (J)Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.
11 (K)Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 (L)Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери – като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;
13 когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;
14 когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;
15 (M)тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог!
Възхвала на Създателя
104 (A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 (F)Покрил си я с морето[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
11 Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
13 (J)Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
14 (K)правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
15 (L)и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
16 (M)Великолепните[b] дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
18 високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
19 (N)Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
20 (O)Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
21 (P)Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
23 (Q)Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.
24 (R)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни –
животни малки и големи.
26 (S)Там плават корабите;
там е и чудовището[c], което си създал да играе в него.
27 (T)Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,
29 (U)скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.
30 (V)Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.
31 (W)Нека трае довека славата Господня;
нека се радва в делата Си Господ,
32 (X)Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.
33 (Y)Ще пея на Господа, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в Господа.
35 (Z)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
Женитбата на Вооз и Рут
4 (A)Вооз се изкачи на портата и седна там. И ето, мина близкият сродник, за когото Вооз беше говорил. Вооз му каза: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.
2 (B)Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и им каза: Седнете тук. И те седнаха.
3 След това каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех,
4 (C)и аз реших да ти известя и да ти предложа: Купи го в присъствието на седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи като сродник; и аз съм следващият. И той отговори: Аз ще го откупя.
5 (D)И Вооз каза: В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на починалия, за да възстановиш името му над наследството му.
6 (E)Тогава сродникът каза: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да навредя на собственото си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.
7 (F)А по онова време, за да се потвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израил, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това служеше за свидетелство в Израил.
8 Затова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, си събу обувката.
9 Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.
10 (G)А също и моавката Рут, жената на Маалон, получих за жена, за да възстановя името на починалия над наследството му, за да не се изличи името на починалия изсред братята му и в града, в който е живял. Вие сте свидетели днес.
11 (H)И целият народ, който беше при портата, заедно със старейшините казаха: Свидетели сме. Господ да даде на жената, която влиза в дома ти, да е като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом. Да станеш силен в Ефрат и да бъдеш известен във Витлеем;
12 (I)от потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда.
Вооз и неговото потомство
13 (J)И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена. Като влезе при нея, Господ ѝ даде да зачене и тя роди син.
14 (K)А жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без наследник; нека бъде прославено Името Му в Израил.
15 (L)Този син ще ти бъде обновление в живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-желана за теб от седем сина.
16 И Ноемин взе детето и го сложи в скута си, и се грижеше за него.
17 (M)И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.
13 (A)А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 (B)понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас.
15 (C)Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава.
16 (D)Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 (E)Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 (F)които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Копнеж за вечното отечество
5 (G)Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
2 (H)Затова сега стенем, като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище,
3 (I)стига само, облечени с него, да не се намерим голи.
4 (J)Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.
5 (K)А Бог е, Който ни е направил точно за това и ни е дал Духа в залог.
6 И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далеч от Господа
7 (L)(защото с вярване ходим, а не с виждане),
8 (M)но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 (N)Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
За милостинята
6 Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.
2 (A)И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,
4 (B)за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
За молитвата
5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
7 (C)А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.
8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.
9 (D)А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 (E)Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 (F)Дай ни днес насъщния хляб;
12 (G)и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
13 (H)И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
14 (I)Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 (J)Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
16 (K)А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.