Book of Common Prayer
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалом. Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато премира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, И годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна*. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите* като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, Нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм на Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при божието присъствие, Самата оная Синайска планина се разтресе При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепил.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума за победа; Известителките за нея са голямо множество.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, Когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й са жълто злато?
14 Когато Всесилният разпръсне царе в тая земя, Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в който Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава там до века,
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях във светилището, както бе в Синай.
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш като Господ Иеова.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онези, които упорствува в престъпленията си.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна враговете Си от морските дълбини;
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за светилището.
25 Напред вървяха певците. Подир тях свирещите на инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 В събранията благославяйте Бога; Благославяйте Господа, вие които сте от Израилевия източник.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, и Нефталимовите първенци.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Смъмри зверовете в тръстиката. Много бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е защита над Израиля, И силата Му стига до облаците.
35 Боже, от светилищата Си се явяваш страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете Си. Благословен да е Бог.
52 Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; Облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; Защото от сега нататък няма да влезе в теме Необрязан и нечист.
2 Отърси от себе си пръстта; Стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, Пленена дъщерьо сионова!
3 Защото така казва Господ: Продадохте се за нищо:; И ще бъдете изкупени без пари.
4 Защото така казва Господ Иова: Людете Ми слязоха изпърво в Египет, за да поживеят там; После и асирийците ги угнетяваха без причина.
5 Сега, прочее, що да правя тук, казва Господ. Тъй като людете Ми се взеха за нищо? Владеещите над тях вият, казва Господ, И името Ми непрестанно се хули всеки ден.
6 Затова людете Ми ще познаят Моето име; Затова ще познаят в оня ден, Че Аз съм, Който говоря ето, Аз.
7 Колко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!
8 Ето гласът на стражите ти! издигат гласа си, Всички възклицават; Защото ще видят ясно с очите си Как Господ се връща в Сион.
9 Възкликнете, запейте заедно, Запустели ерусалимски места; Защото Господ утеши людете Си, Изкупи Ерусалим.
10 Господ запретна светата Си мишца Пред всичките народи; И всичките земни краища ще видят Спасението от нашия Бог.
11 Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там. Не се допирай до нечисто; Излезте изсред него; Очистете се вие, които носите съдовете Господни;
12 Защото няма да излезете набързо, Нито ще пътувате бежишком, Защото Господ ще върви пред вас, И Израилевият Бог ще ви бъде задна стража.
12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
13 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
14 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
17 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.
18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
8 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
2 Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.