Book of Common Prayer
66 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом. Песен.
2 (A)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови; осветли ни с лицето Си,
3 за да познаят на земята Твоя път, у всички народи Твоето спасение.
4 (B)Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
5 (C)Да се веселят и да се радват племената, защото Ти съдиш народите справедливо и на земята управляваш племената.
6 Да Те възхвалят народите, Боже; да Те възхвалят всички народи.
7 (D)Земята даде своя плод; да ни благослови Бог, нашият Бог.
8 (E)Да ни благослови Бог, и да се убоят от Него всички земни краища.
67 Началнику на хора. Псалом Давидов. Песен.
2 (F)Да се дигне Бог[a], и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят.
3 (G)Разнеси ги, както се дим разнася; както се топи восък от огън, тъй и нечестивците да загинат от лицето Божие.
4 (H)А праведниците да се развеселят, да се зарадват пред Бога и да възтържествуват в радост.
5 (I)Пейте нашему Богу, пейте на Неговото име; превъзнасяйте Оногова, Който шествува по небесата; името Му е Господ, и радвайте се пред лицето Му.
6 (J)Баща на сираци и съдия на вдовици е Бог в светото Си жилище.
7 (K)Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.
8 (L)Боже, когато Ти излизаше пред Твоя народ, когато шествуваше през пустинята,
9 (M)земята се тресеше, дори небесата се топяха от лицето Божие, и тоя Синай – от лицето на Бога, на Бога Израилев.
10 (N)Изобилен дъжд проливаше Ти, Боже, върху Твоето наследие, и когато то изнемогваше от труд, Ти го подкрепяше.
11 Твоят народ обитаваше там; по Твоята благост, Боже, Ти приготвяше потребното за бедния.
12 (O)Господ ще даде слово: вестителките са голямо множество.
13 Царе на войнства бягат, бягат, а която седи в къщи, дели плячката.
14 След като се разположихте в дяловете (си), станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро, а перата – с чисто злато;
15 (P)когато Всемогъщият разпръсна царете в тая земя, тя се бялна като снега на Селмон.
16 Планино Божия, планино Васанска! планино висока, планино Васанска!
17 (Q)защо вие, високи планини, гледате завистливо на планината, на която Бог благоволи да обитава и Господ ще обитава вечно?
18 (R)Божиите колесници са безброй – хиляди хиляди; посред тях е Господ на Синай, в светилището.
19 (S)Ти възлезе на височината, плени плен, прие дарове за човеците, тъй че и от непокорните да могат обитава у Господа Бога.
20 Благословен да бъде Господ всеки ден! Бог ни възлага бреме, но Той ни и спасява.
21 (T)Бог за нас е Бог за спасение; във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта.
22 Но Бог ще строши главата на враговете Си, косматото теме на закоравелия в своите беззакония.
23 (U)Господ рече: от Васан ще ги върна, ще ги изведа из морската дълбина,
24 (V)за да потопиш ти ногата си, и твоите псета – езика си, в кръвта на враговете.
25 Видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята:
26 (W)отпред вървяха певци, отзад свирачи на свирала, по средата – девици с тимпани:
27 (X)„в събранията благославяйте Бога Господа, вие, които сте от Израилево семе!“
28 Там беше Вениамин малкият – техен княз; князете Иудини – техни владетели, князете Завулонови, князете Нефталимови.
29 Твоят Бог ти е предназначил сила. Боже, утвърди туй, що си сторил за нас!
30 (Y)Заради Твоя храм в Иерусалим царете ще Ти принесат дарове.
31 Укроти звяра в тръстиката, волското стадо – всред телците на народите, които се хвалят със слитъци сребро; разпилей народите, които желаят войни.
32 (Z)Ще дойдат велможи от Египет; Етиопия ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства! пейте Богу, възпявайте Господа,
34 (AA)Който отвека шествува по небесата на небесата. Ето, Той издава гласа Си, силния Си глас.
35 Въздайте слава Богу! Неговото величие е над Израиля, и Неговото могъщество – на облаците.
36 Страшен си Ти, Боже, в Твоето светилище. Бог Израилев – Той дава сила и крепост на (Своя) народ. Благословен Бог!
(Алилуия.)
116 (A)Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена;
2 (B)защото Неговата милост към нас е велика, и истината Господня (пребъдва) вечно. Алилуия.
(Алилуия.)
117 (C)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
2 Да каже сега (домът) Израилев: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
3 Да каже сега домът Ааронов: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
4 Да кажат сега, които се боят от Господа: (Той е благ,) защото милостта Му е вечна.
5 (D)В утеснението си викнах към Господа, – и Господ ме послуша и на простор ме изведе.
6 (E)Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек?
7 (F)Господ ми е помощник, ще гледам срещу моите врагове.
8 (G)По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на човек,
9 По-добре да се уповаваме на Господа, отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих;
11 (H)обсадиха ме, обиколиха ме, но с името Господне аз ги повалих.
12 (I)Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих.
13 Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи.
14 (J)Господ е моя сила и песен; Той стана мое спасение.
15 Глас на радост и спасение в жилищата на праведните; десницата на Господа твори сила!
16 Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила!
17 (K)Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни.
18 (L)Господ ме строго наказа, ала на смърт ме не предаде.
19 (M)Отворете ми портите на правдата: ще вляза в тях, ще прославя Господа.
20 Ето портите Господни: праведните ще влязат в тях.
21 Славя Те, че ме послуша и стана мое спасение.
22 (N)Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа, и е дивно в очите ни.
24 Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него.
25 О, Господи, спаси! о, Господи, спомогни!
26 (O)Благословен, който иде в името Господне! Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог и ни осия; връзвайте с въже жертвата, водете я към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. (Ще Те славя, защото Ти ме послуша и стана мое спасение.)
29 (P)Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.
10 (A)И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, – и покоят му ще бъде слава.
11 Тогава Господ пак ще простре ръката Си, за да Си възвърне остатъка от Своя народ, – какъвто остана у Асура, и в Египет, и в Патрос, и у Хус, и у Елам, и в Сенаар, и в Емат, и по морските острови.
12 (B)И ще дигне знаме към езичниците и ще събере изгнаниците Израилеви, и разсеените иудеи ще свика от четирите земни краища.
13 (C)И ще се прекрати завистта Ефремова, и които враждуват против Иуда, ще бъдат изтребени. Ефрем няма да завижда на Иуда, и Иуда няма да притеснява Ефрема.
14 (D)И ще полетят върху плещите на филистимци към запад, ще ограбят всички деца на Изток; ще наложат ръка върху Едом и Моав, и децата Амонови ще им бъдат поданици.
15 И ще изсуши Господ залива на Египетско море, ще простре ръката Си върху реката чрез силния Свой вятър и ще я разбие на седем ръкава, тъй че с обувки да могат да я минават.
16 (E)Тогава за остатъка от Неговия народ, който ще остане у Асура, ще има широк път, както това беше за Израиля, когато излизаше от Египетската земя.
11 (A)И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.
12 (B)След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.
13 Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;
14 (C)а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.
15 И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.
21 (D)И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.
2 (E)Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж.
3 (F)И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.
4 (G)И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина.
5 (H)И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. И ми казва: напиши, защото тия думи са истински и верни.
6 (I)След това ми рече: свърши се! Аз съм Алфа и Омега, началото и краят; на жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода.
7 (J)Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син.
8 (K)А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.
5 (A)В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9 (B)по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14 (C)и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17 (D)и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.