Book of Common Prayer
Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
1-2 (A)(B) Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 (C)Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 (D)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 (E)Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10 (F)прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 (G)Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 (H)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
Песен. Псалом. От Кореевите синове.
1-2 (A)Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.
3 (B)Прекрасна възвишеност, радост на цяла земя е планина Сион; на северната ѝ страна е градът на великия Цар.
4 (C)В неговите жилища Бог е познат като застъпник:
5 защото, ето събраха се царете и всички минаха покрай него;
6 (D)видяха и се почудиха, смутиха се и удариха на бяг;
7 (E)страх и мъка ги обхвана там, като жена, кога ражда;
8 (F)с източния вятър Ти съкруши тарсиските кораби.
9 Както сме слушали, така и видяхме в града на Господа на силите, в града на нашия Бог: Бог ще го утвърди навеки.
10 Ние размишлявахме, Боже, за Твоята благост сред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже, така и Твоята хвала е до краищата на земята; Твоята десница е пълна с правда.
12 Да се весели планина Сион, (и) да се радват иудейските дъщери заради Твоите съдби (Господи).
13 Идете около Сион и го обиколете, пребройте кулите му:
14 обърнете сърцето си към неговите укрепления; разгледайте неговите домове, за да разкажете на бъдещия род,
15 (H)защото този Бог е Бог наш на вечни векове: Той ще бъде наш вожд до самата смърт.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (I)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (J)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (K)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (L)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (M)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (N)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (O)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (P)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (Q)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (R)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (S)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
9 (A)Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното – ще възвеличи крайморския път, отвъд Иорданската страна, езическа Галилея.
2 (B)Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина.
3 (C)Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят през жетва, както се радват при дележ на плячка.
4 (D)Защото ярема, който му тежеше, и жезъла, който го поразяваше, и пръчката на неговия притеснител – Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам.
5 (E)Защото всяка войнишка обувка във време на война и дреха, обагрена с кръв, ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня.
6 (F)Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7 (G)Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
12 Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13 Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14 (A)знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15 Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16 (B)Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17 (C)Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
18 И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19 Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
20 като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
21 (D)Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци.
54 (A)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 (B)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И като излезе вън, горко плака.
63 (C)Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65 И много други хули казваха против Него.
66 (D)А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69 (E)отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.