Book of Common Prayer
30 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 (B)защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 (C)В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
7 (D)Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 (E)и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 (F)Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 (G)Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 (H)От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 (I)Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 (J)защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 (K)Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 (L)Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 (M)Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 (N)Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 (O)Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 (P)В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 (Q)Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
(Псалом Давидов)
32 (A)Радвайте се, праведници, в Господа: на праведници прилича да славословят.
2 (B)Славете Господа с гусли, пейте Му с десетострунен псалтир;
3 (C)пейте Му нова песен; пейте Му стройно, с възклицание,
4 защото словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни.
5 Той обича правда и съд; с милост Господня е пълна земята.
6 (D)Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство.
7 (E)Той събра като на купища морските води; бездните тури в клетове.
8 Нека се бои от Господа цяла земя; да треперят пред Него всички, които живеят във вселената,
9 (F)защото Той рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви.
10 (G)Господ разрушава кроежите на езичниците, унищожава заговорите на народите (унищожава кроежите на князете).
11 (H)А решението на Господа пребъдва навеки; мислите на сърцето Му пребъдват от рода в род.
12 (I)Блажен оня народ, комуто Господ е Бог, и племето, което Си е Той избрал за наследие!
13 (J)От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки;
14 от престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята:
15 на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.
16 Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина.
17 (K)Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.
18 (L)Ето, окото на Господа е над ония, които Му се боят и които се уповават на милостта Му,
19 че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги прехрани.
20 Нашата душа се уповава на Господа: Той е наша помощ и наша защита;
21 (M)за Него се весели сърцето ни, защото на Неговото свето име се уповаваме.
22 Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (D)(E) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (F)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (G)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (H)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (I)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (J)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (K)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (L)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (M)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (N)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (O)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (P)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (Q)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (R)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
8 (A)И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз[a].
2 И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, –
3 и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4 (B)защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, – богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
5 И продължаваше Господ да ми говори и каза още:
6 (C)задето тоя народ пренебрегва водите на Силоам, които текат тихо, и се възхищава от Рецина и от сина Ремалиев,
7 (D)Господ ще напрати върху него бурните и големи води на реката – асирийския цар с всичката му слава; и ще се надигне тя във всичките си ръкави и ще излезе из всичките си брегове;
8 (E)и ще нахлуе по Иудея, ще я наводни и високо ще се подигне – ще стигне до шия; и разпрострените ѝ крила ще бъдат по целия шир на Твоята земя, Емануиле!
9 Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10 (F)Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
11 (G)Защото тъй ми говори Господ, държейки върху ми крепка ръка и внушавайки ми да не ходя по пътя на тоя народ, и рече:
12 (H)„не наричайте заговор всичко онова, което тоя народ нарича заговор; и не се бойте от онова, от което се той бои, и не се страхувайте.
13 (I)Господа Саваота – Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той – ваш трепет!
14 (J)И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски.
15 (K)И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени.
6 Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.
7 (A)Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас,
8 (B)нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, –
9 (C)и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате.
10 (D)Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде.
11 Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи;
12 на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат.
13 (E)А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро.
14 (F)Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами;
15 и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат.
16 (G)А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!
17 Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй:
18 благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
31 (A)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 (B)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 (C)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35 (D)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 (E)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.