Book of Common Prayer
Псалом (Давидов).
97 (A)Възпейте Господу песен нова, защото Той чудеса извърши. Неговата десница и Неговата света мишца Му доставиха победа.
2 (B)Господ яви Своето спасение, пред очите на народите откри Своята правда.
3 (C)Спомни си Той Своята милост (към Иакова) и верността Си към Израилевия дом. Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.
4 (D)Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте;
5 (E)пейте Господу с гусли, с гусли и с глас псаломски;
6 при звука на тръби и рог тържествувайте пред Царя Господа.
7 Да шуми морето и онова, що го изпълня, вселената и които живеят в нея;
8 (F)да ръкопляскат реките, да ликуват с тях планините
9 (G)пред лицето на Господа, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената праведно, и народите – вярно.
Хвалебен псалом (Давидов).
99 (A)Възкликнете Господу, цяла земьо!
2 Служете Господу с веселие; идете пред лицето Му с възклицание!
3 (B)Познайте, че Господ е Бог, че Той ни е създал, и ние сме Негови – Негов народ и овци от Неговото паство.
4 Влизайте в Неговите порти със славословие, в Неговите двори – с хваление. Славете Го, благославяйте името Му,
5 (C)защото Господ е благ: Неговата милост е вечна, и Неговата истина е в род и род.
Псалом Давидов.
100 (D)Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.
2 (E)Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 (F)Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 (G)Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 (H)Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
(Хвалебна песен Давилова.)
94 (A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;
2 да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.
4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;
5 Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.
6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;
7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:
8 „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.
10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,
11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (I)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (J)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (K)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (L)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (M)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (N)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (O)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (P)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
3 Молитва на пророк Авакума, за пение.
2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.
3 (A)Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.
4 (B)Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!
5 (C)Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър.
6 (D)Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.
7 (E)Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.
8 (F)Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?
9 (G)Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.
10 (H)Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;
11 (I)слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.
12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.
13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.
14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.
15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.
16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –
18 (J)аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
3 (A)Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2 (B)защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5 тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6 (C)и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8 (D)а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9 (E)С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12 (F)Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
17 (A)Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
3 (B)Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.
5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
6 (C)А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
10 (D)Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.