Book of Common Prayer
Величието на Господа
93 (A)Господ царува; облечен е с величие;
облечен е Господ и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.
2 (B)От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.
4 (C)Господ, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, Господи, подобава святост завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)Пейте на Господа нова песен,
пейте на Господа, всички земи.
2 Пейте на Господа, благославяйте името Му,
благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му,
между всички племена – чудесните Му дела.
4 (B)Защото Господ е велик и твърде достохвален,
достопочитаем е повече от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на племената са нищожества;
а Йехова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие,
сила и красота в светилището Му.
7 (D)Отдайте на Господа, всички родове на племената,
отдайте на Господа слава и сила;
8 отдайте на Господа славата, дължима на името Му;
принесете приноси и влезте в дворовете Му.
9 (E)Поклонете се на Господа в свята премяна;
треперете пред Него, всички земи.
10 (F)Кажете между народите: Господ царува;
а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.
Той ще съди племената с правота.
11 (G)Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко, което има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях;
тогава ще пеят с радост всички дървета и гората
13 (H)пред Господа, защото Той иде,
защото иде да съди земята;
ще съди света с правда
и племената – във верността Си.
Прослава на Божията добрина
34 (A)Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех[a], който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф Ще благославям Господа по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 Бет(B)С Господа ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Гимел(C)Величайте Господа с мен
и заедно нека възвеличим името Му.
4 Далет(D)Потърсих Господа; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави.
5 Хе, Вав Погледнаха към Него; и светнаха очите им
и лицата им никога няма да се посрамят.
6 Зайн(E)Този сиромах извика; и Господ го послуша
и от всичките му неволи го избави.
7 Хет(F)Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него, и ги избавя.
8 Тет(G)Вкусете и вижте, че Господ е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.
9 Йод(H)Бойте се от Господа вие, Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Каф(I)Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Ламед(J)Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от Господа.
12 Мем(K)Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? –
13 Самех(L)Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.
14 Айн(M)Отклонявай се от злото и върши доброто,
търси мира и се стреми към него.
15 Пе(N)Очите на Господа са върху праведните
и ушите Му – към техния вик.
16 Цади(O)Лицето на Господа е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.
17 Коф(P)Праведните извикаха и Господ послуша,
и от всичките им беди ги избави.
18 Реш(Q)Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце,
и спасява онези, които са с разкаян дух.
19 Шин(R)Много са неволите на праведния;
но Господ го избавя от всички тях;
20 Тав(S)Той пази всичките му кости;
нито една от тях не се строшава.
21 (T)Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 (U)Господ изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден.
Използване на дарбите в богослужението
14 (A)Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2 (B)Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 (C)Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида езици[a] на света; и нито един от тях не е без значение.
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
Притча за работниците на лозето
20 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети;
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий.
11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един динарий?
14 Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15 (A)Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо[a], защото аз съм добър?
16 (B)Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.