Book of Common Prayer

70 ^(A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,

² Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.

^3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.

^4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,

^5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.

^6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.

^7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.

^8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.

^9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,

¹⁰ защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,

¹¹ думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.

^12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!

^13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!

¹⁴ Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.

¹⁵ Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.

¹⁶ Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.

^17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.

^18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.

^19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?

^20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.

^21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).

^22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!

²³ Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;

²⁴ и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.

За Соломона. (Псалом Давидов.)

71 ^(Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,

^2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;

^3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;

^4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –

^5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.

^6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада^[a], като капки, оросяващи земята;

^7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;

^8 (X)той ще владее от море до море и от реката^[b] до краищата на земята;

⁹ пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;

^10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;

^11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;

¹² защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.

^13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;

¹⁴ от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;

^15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;

^16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;

^17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му^[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.

^18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;

^19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.

²⁰ Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.

74 Началнику на хора. Не погубвай. Псалом Асафов. Песен.

^2 (A)Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име; това разгласят Твоите чудеса.

³ „Кога избера време, Аз ще извърша съд по правда.

^4 (B)Тресе се земята и всички, които живеят на нея. Аз ще заякча стълбовете ѝ.“

⁵ Казвам на ония, които безумствуват: не безумствувайте, и на нечестивците: не дигайте рог,

⁶ не подигайте високо вашия рог, не говорете (против Бога) твърдоглаво,

⁷ защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята,

^8 (C)но Бог е съдия: едного унижава, а другиго въздига;

^9 (D)защото чашата е в ръката на Господа, виното – пълна смес – кипи в нея, и Той налива от нея. Дори нейното дрождие ще изцеждат и пият всички нечестивци по земята.

¹⁰ Аз пък вечно ще разгласям, ще възпявам името на Бога Иаковов,

^11 (E)ще сломя всички рогове на нечестивците, и роговете на праведника ще се възвисят.

^12 (A)Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете от изгрев-слънце.

^13 (B)И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:

^14 (C)това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.

^15 (D)(Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)

¹⁶ И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.

¹⁷ Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!

^18 (E)И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.

^19 (F)Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.

²⁰ Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;

²¹ едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.

^18 (A)А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?

¹⁹ Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.

^20 (B)И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?

²¹ Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

^22 (C)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.

²³ А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:

^24 (D)подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.

^25 (E)След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –

²⁶ тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.

^27 (F)И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.

²⁸ Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.

^29 (G)И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

^30 (H)И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.