Book of Common Prayer
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (A)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (B)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (C)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (D)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
12 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди;
2 тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
3 (A)След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони;
4 опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.
5 (B)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.
6 (C)А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.
37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.
38 (A)А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
39 (B)Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.
40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?
41 (C)Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
42 (D)Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
43 (E)Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.
44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.
45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.
46 (F)Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,
48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
49 (G)Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,
50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,
51 (H)от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.
52 (I)Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.